3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1447
С. 17.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 11 декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 834/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от процесуалния представител гл. юрисконсулт Д. К., срещу въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд, № 102 от 25.04.2012г. по в.гр.д. № 102/2012г., с което потвърдено решението на Кърджалийския районен съд № 8 от 14.02.2012г. по гр.д. № 1421/2011г. с което са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на З. Й. В. против [фирма].
Ответникът по касация З. Й. В. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да уважи предявените от З. Й. В. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че с решението си ТЕЛК към МБАЛ [фирма] не се е произнесъл относно трудоустрояването на ищеца, нито е посочил работно място, на което същият би могъл да работи като трудоустроен. Поради това както трудоустрояването на ищеца, така и прекратяването на трудовото му правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ е било незаконосъобразно.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата, от значение е за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт и за частична недопустимост на решението относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос не е формулиран.
Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК, ВКС е длъжен и служебно да допусне касационно обжалване на въззивното решение, ако съществува вероятност същото да е недопустимо. В случая такава вероятност не съществува. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е предявен за целия 6-месечен период след уволнението, който предвид двумесечния давностен срок за предявяване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ към този момент не би могъл да е изтекъл. Към момента на приключване на съдебното дирене целият срок по чл. 225, ал. 1 КТ вече е бил изтекъл, и съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК правилно съдът е съобразил това обстоятелство.
Както бе посочено по-горе касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който според определението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая изложението повтаря съдържанието на касационната жалба, в която са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност на въззивното решение и допуснати процесуални нарушения при постановяването му, които не са сред основанията за допускане на касационно обжалване. Съгласно приетото в посоченото по-горе тълкувателно решение касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд, № 102 от 25.04.2012г. по в.гр.д. № 102/2012г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на З. Й. В. от [населено място] 100 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: