3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1448
С. 17.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 11 декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 878/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. М. от [населено място], подадена от процесуалния й представител адв. С. Х. Е., срещу въззивното решение на Сливенския окръжен съд, № 113 от 02.05.2012г. по в.гр.д. № 201/2012г., с което e обезсилено на основание чл. 233 ГПК решението на Сливенския районен съд № 111 от 14.02.2012г. по гр.д. № 7169/2011г. в частта относно претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за разликата над 1076,04 лв. до 4 804,80 лв., и е потвърдено същото решение в останалата част, с която са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на А. Г. М. против Седмо ОУ „П. Х.” [населено място].
Ответникът по касация ОУ „П. Х.” [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, от значение за изхода по делото, решени в противоречие със съдебната практика и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От важно значение според касатора е произнасянето от въззивния съд по въпроса за нарушаване на процесуалните и материални правила при осъществяване на съкращаването на щата. Конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не е формулиран. Изложени са доводи, че работодателят не е изпълнил задължението си да установи нуждата от логопед, а това се приема като основание да се твърди, че тази щатна длъжност следва да се съкрати.
При така изготвеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ВКС намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Дори и да се формулира въпрос по наведените от жалбоподателката оплаквания, той касае дейността на работодателя по премахване на щатна длъжност, която дейност е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. В тази насока от значение за делото е дали е взето решение от компетентния орган за промяна на щатното разписание, така както е приел и съдът, позовавайки се на ТР № 4/20011г. ОСГК на ВКС относно правомощията на директора на училище да определя числеността на персонала. М. или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд, № 113 от 02.05.2012г. по в.гр.д. № 201/2012г.
ОСЪЖДА А. Г. М. от [населено място] да заплати на Седмо ОУ „П. Х.” [населено място] 400 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: