О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 145
София, 30.12.2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември………………………
две хиляди и осма година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИЯ ИВАНОВА
при секретаря………………………………..….………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 3359/2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от И. А. М. от с. Р., общ. Севлиево, чрез пълномощника му адв. Ж от АК-Габрово, срещу решение № 57 от 26.03.2008 година по гр.д. N 393/2007 година на Габровския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 337 от 19.10.07г. по гр.д. № 465/2007г. на Севлиевския районен съд и е отхвърлен иск на касатора срещу Ю. С. Ю. от с. Р., общ. Севлиево, за отмяна на дарение на недвижим имот – дворно място с къща и стопански постройки в с. Р.,предмет на н.а. №99 от 24.04.2000г. – иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД.
Ответникът Ю. С. Ю. от с. Р., общ. Севлиево оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Моли за присъждане на разноските за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касатора се поддържа, че са налице касационните основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и че той е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Основанията за допускане на жалбата до касационно разглеждане са посочени формално, без да са развити съображения, които ги подкрепят. Следва да се има предвид, че първото основание се прилага тогава, когато решението противоречи на задължителна практика на ВКС /пленумни решения на ВС и тълкувателни решения на ВКС/, каквато в случая не е посочена, а второто – при липса на съдебна практика по някой въпрос или когато макар да има такава практика, наложително е тя да бъде променена. Съдържанието на касационното изложение не дава повод за такива квалификации, тъй като в него са развити съображения по съществото на правния спор, свързани с правилността на решението по чл.281, т.3 ГПК. Независимо от това може да се посочи, че макар да не е формулиран съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, свързан с възможността да се уважи иск за отмяна на дарение, и дори касационният състав да приеме, че касаторът има предвид всички елементи от състава на чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД, няма основание за допускане на обжалването. Постоянна практика на съдилищата е, че за да бъде отменено едно дарение, трябва да е доказано по несъмнен начин, че дареният не се е отзовал на искане за оказване на финансова помощ на дарителя си, който се нуждае от такава поради трайното му изпадане в нужда, т.е. когато паричните му доходи, наличности и др. потенциални възможности не са достатъчни, за да му осигурят екзистенц минимума за преживяване.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 57 от 26.03.2008 година по гр.д. N 393/2007 година на Габровския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. А. М. от с. Р., общ. Севлиево ДА ЗАПЛАТИ на Ю. С. Ю. от с. Р., общ. Севлиево, направените разноски за касационното производство в размер на 300 лева /триста лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.