О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
гр. София, 17.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 14 март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 415 по описа за 2016 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК във връзка с чл.286 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на пълномощника на А. Головатский , Т. Копильцова, Г. Несвит, И. Ф., В. Кипарис,Олександър Соломянчук,Е. Калашникова, Олександър Прудкий, Федир Писаревский , Д. В. П., М. Чабанюк, С. К.,М. Плаан,Яана Ембрих- Хакала срещу разпореждане от м. 01.2016 г. по в. търг. дело №580/15г. на АС-Варна, с което е върната като недопустима частната жалба вх. № 6815/29.10.2015 г. на същите жалбоподатели срещу определение № 692 от 21.10.2015 г. по същото дело, с което съдът се е произнесъл по реда на чл.248 ГПК като е допълнил определение № 582/04.09.2015 г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното разпореждане, с което е върната като недопустима частната жалба вх. № 6815/29.10.2015 г. на същите жалбоподатели срещу определение № 692 от 21.10.2015 г. по в.т.д. 580/15 на АС-Варна , с което съдът се е произнесъл по реда на чл.248 ГПК като е допълнил определение № 582/04.09.2015 г., постановено по същото дело в частта за разноските, съдът се е позовал на това, че определението, което е било допълнено с определението по чл.248 ГПК е постановено по реда на чл. 390 и следващите ГПК и с него е отменено определение на първоинстанционния съд за допускане обезпечение на иска и е оставена без уважение молбата за това. Разпоредбата на чл.248 ал.3, предл. последно предвижда,че определението по чл.248 ал.1 ГПК подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва допълвания в частта за разноските акт. В случая, това е въззивното определение, с което е отменено определение на първоинстанционния съд за допускане обезпечение на иска и е оставена без уважение молбата за това, което не подлежи на обжалване, съгласно ТР №1/21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което и определението за допълването му в частта за разноските също не подлежи на обжалване.
Настоящият съдебен състав споделя изложените в мотивите на обжалвания въззивен акт съображения както и извода на въззивния съд, че при липса на възможност за обжалване на основния акт не подлежи на такова и определението за неговото допълване в частта за разноските, доколкото това следва от изричната, ясна и недвусмислена разпоредба на чл.248 ал.3, предложение второ ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 01.2016 г. по в. търг. дело №580/15г. на АС-Варна, с което е върната като недопустима частната жалба вх. № 6815/29.10.2015 г. на същите жалбоподатели срещу определение № 692 от 21.10.2015 г. по същото дело, с което съдът се е произнесъл по реда на чл.248 ГПК като е допълнил определение № 582/04.09.2015 г. в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.