1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
гр. София, 23.03.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 660 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. С. С. – синдик на [фирма] (в несъстоятелност) срещу определение № 40 от 5. 01. 2018 г. по ч. гр. д. № 4510/2017 г. на Софийски апелативен съд. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на синдика срещу определение № 4081 от 27. 06. 2017 г. по т. д. № 3601/2015 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено като недопустимо производството по предявения от същия иск по чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ за прогласяване на нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сключения между [фирма] и [фирма] договор за покупко-продажба на активи от масата на несъстоятелността, обективиран в нотариален акт № 11/2014 г. на нотариус М. Ш..
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на въззивното определение и се прави искане за отмяната му.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изводите му: 1. Намира ли приложение разпоредбата на чл. 649, ал. 1 ТЗ при хипотезата на предявен установителен иск с правно основание чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ; 2. От кой момент започва да тече срокът за предявяване на иск по чл. 646, ал. 1 ТЗ в случай, че разпоредбата на чл. 649, ал. 1 ТЗ е приложима при тези искове. Прави се позоваване на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като според касатора допускането на касационно обжалване по повдигнатите въпроси е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] я оспорва.
Ответникът по жалба [фирма] (в несъстоятелност) не е депозирал отговор на жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да потвърди определението на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото по иска с правно основание чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ, въззивният съд е приел, че искът е предявен след изтичане на едногодишния преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ /редакцията след изм., ДВ бр. 20/2013 г./, приложим и за исковете по чл. 646, ал. 1 ТЗ. Посочил е, че срокът тече от датата на откриване на производството по несъстоятелност, респ. от момента на обявяване на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ. Процесната сделка била сключена след визираното изменение на закона – на 21. 02. 2014 г. и същата не можело да се атакува преди сключването й, поради което от тази дата течал едногодишният срок за предявяване на иска по чл. 646 ТЗ, съответно към момента на предявяване на исковата молба – на 27. 05. 2015 г. срокът бил изтекъл.
Настоящият състав на ВКС намира, че и двата формулирани въпроса в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са обуславящи за изхода на спора, но не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение №1/19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
В настоящия случай липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбите на чл. 646 и чл. 649, ал. 1 ТЗ са ясни и непротиворечиви, като последната изрично свързва едногодишният преклузивен срок за предявяване на исковете с всички фактически състави по чл. 646 ТЗ, включително тези по чл. 646, ал. 1 ТЗ. С изменението на чл. 649, ал. 1 ТЗ със ЗИДТЗ /обн., ДВ бр. 20/2013 г./ за предявяване на исковете по чл. 645, ал. 4, чл. 646 ТЗ и на иска по чл. 135 ЗЗД, свързани с производството по несъстоятелност, се въведе едногодишният преклузивен срок, който тече от откриване на производството по несъстоятелност /при решение по чл. 630 ТЗ/, съответно от обявяване на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ / при възобновяване на спряно по чл. 632, ал. 1 ТЗ производство по несъстоятелност/. До влизане в сила на това изменение на ТЗ предявяването на тези искове не е обвързано с преклузивен срок, за разлика от исковете по чл. 645, ал. 3 ТЗ и чл. 647 ТЗ. По приложимостта на разпоредбата на чл. 649, ал. 1 ТЗ и спрямо процесната хипотеза на чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ и относно началото на преклузивния срок за предявяване на установителния иск с това правно основание е налице и формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК практика на Върховния касационен съд, намерила израз в цитираното и от въззивния съд определение № 337/17. 06. 2015г. по ч. т. д. № 1658/2015г. на ВКС, I т.о., която не се нуждае от промяна или осъвременяване. В тълкувателните мотиви на определението при обосновка на отговора на поставения правен въпрос е прието, че същностната характеристика на всички процесуални срокове, вкл. и тези за предявяване на иск е, че те текат занапред от момента на определянето им, тъй като обратното би ги лишило от смисъла им на времеви периоди, в които страната може обективно да осъществи определено процесуално действие. В съответствие с това разрешение въззивният съд е приел, че обективно синдикът може да предяви иск по чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ от момента на сключване на договора, когато той следва датата на постановяване на решение за откриване на производството по несъстоятелност. При извършване на сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността след посочената дата, преклузивният срок за предявяване на установителния иск не може да започне да тече, преди тя да е извършена. Касае се до разрешение най-близко до аналогично уредена хипотеза – по чл. 649, ал. 1, изр. 2 ТЗ. Последната норма предвижда, че ако прихващането е извършено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, едногодишният преклузивен срок тече от извършване на прихващането.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определение № 40 от 5. 01. 2018 г. по ч. гр. д. № 4510/2017 г. на Софийски апелативен съд.
На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ длъжникът в несъстоятелност трябва да бъде осъден да заплати държавна такса за настоящото производство в размер 15 лв. по сметка на ВКС, която да се събере от масата на несъстоятелността.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 40 от 5. 01. 2018 г. по ч. гр. д. № 4510/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, седми състав.
ОСЪЖДА [фирма] (в несъстоятелност) – [населено място], [улица], ет. 5, ап. 7 да заплати на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ по сметка на Върховен касационен съд сумата 15 лв., дължима държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: