4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1462
С. 17.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 11 декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 859/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Мария М. Д. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. З. Н., против въззивното решение на Софийски окръжен съд, ГО, ІІ възз. с-в, № 214 от 18.05.2012г. по в.гр.д. № 181/2012г., с което е потвърдено решението на Свогенския районен съд, І-ви с-в, № 118 от 22.11.2011г. по гр.д. № 139/2011г. с което е определен режим на лични отношения на бащата Б. П. А. с детето си П. Б. А..
Ответникът Б. П. А. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на основанията по чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е постановено бащата Б. П. А. да вижда и взима детето си П. Б. А. всяка първа и трета седмица от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, както и 20 дни през лятото когато майката Мария М. Д. не е в платен годишен отпуск. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са събрани никакви доказателства бащата да представлява каквато и да е опасност за детето. След подробен анализ на свидетелските показания и доводите на страните е приел за неоснователни доводите на ответницата, че продължителното отделяне на детето от дома му за срок от 48 часа ще доведе до отрицателно въздействие върху психиката му. Напротив в интерес на детето е да поддържа отношения със своя баща, тъй като ограничаването на контактите, съчетано с установената по делото явна неприязън на майката и нейните близки към бащата, е предпоставка за по-тежки психически последици и в частност за проява на синдрома на родителското отчуждаване. В. съд не е приел, че личните отношения следва да се осъществяват в присъствието на майката. Едно такова присъствие би било житейски оправдано само ако бащата представлява заплаха за детето. При липса на такава заплаха присъствието на майката би обезсмислило личния характер на отношенията между бащата и детето. В представените по делото социални доклади не се съдържат данни, че бащата застрашава физическото, психическото или нравственото развитие на малолетния П.. По тези съображения съдът не е намерил никакво основание, за да стесни определения от районния съд режим на лични отношения между ищеца и малолетното му дете.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по въпросите: длъжен ли е съдът в производство по чл. 127 СК да приложи нормата на чл. 59, ал. 6 СК като изслуша лично родителите и при данни за отчуждение на детето от единия родител да изслуша съдебно-психологическа експертиза; кои са критериите, фактите и обстоятелствата, които следва да се отчетат при определянето на режима на лични отношения на малолетното дете с родителя, който не упражнява родителските права; каква е възрастта на малолетното дете, при която режимът на лични контакти може да предвижда преспиване на детето при другия родител и контактите да се осъществяват без присъствието на майката. По първите два въпроса според касатора решението противоречи на ППВС № 1/74г., а по третия липсва съдебна практика и поради това е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение на ППВС № 1/74г. с което са дадени указания на съдилищата преди да предоставят упражняването на родителските права на единия от родителите, съдът да ги изслуша. Предмет на делото не е спор за предоставяне упражняването на родителските права, а режимът на лични отношения на бащата с детето, което се отглежда от майката. Страните по делото са изложили писмено подробно съображенията си относно режима на лични отношения на бащата с детето. К. не се е явявала лично в съдебно заседание, но е поискала изслушване на съдебно-психиатрична експертиза относно характеровите особености на ищеца, ценностна му система, морално-волеви качества и родителски капацитет за осъществяване на родителски грижи, чието заключение е съобразено при определяне на мерките за лични контакти с детето.
Отговорът на втория въпрос се съдържа в същото Постановление на пленума на ВС, т. ІV, с което е прието, че поддържането на подходящи лични отношения може да става не само със свиждания, но и чрез по-продължителен контакт на детето с родителя. Прието е също, че определените с решението мерки не трябва да стават допълнителен източник на недоразумения и спорове между родителите. При определяне на мерките за лични контакти въззивният съд е съобразил тези указания като е приел, че личните отношения не следва да се осъществяват в присъствието на майката, тъй като липсва заплаха за детето, а присъствието на майката би обезсмислило личния характер на отношенията между бащата и детето и ограничаването на контактите, съчетано с установената по делото явна неприязън на майката и нейните близки към бащата, е предпоставка за по-тежки психически последици и за проява на синдрома на родителското отчуждаване.
Третият въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отговорът на този въпрос е в зависимост от конкретни обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. На каква възраст малолетното дете може да преспива при другия родител зависи освен от възрастта му и от редица други обстоятелства, като например здравословното състояние и породен от него специален здравословен режим или лечение, което другият родител не би могъл да осъществява. В случая детето е родено на 24.04.2009г. и към настоящия момент е на 3 г. и 8 месеца – възраст, на която детето може да посещава детска градина. При липса на данни за специални нужди на детето и опасно за детето поведение на бащата, ограничаването на контактите не е в интерес на детето.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд, ГО, ІІ възз. с-в, № 214 от 18.05.2012г. по в.гр.д. № 181/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно
Председател:
Членове: