1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
гр. София, 26.03.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 658 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], представлявано от адвокат К., срещу определение № 4 от 4. 01. 2018 г. по т. д. № 2053/2017 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу решение № 107 от 25. 04. 2017 г. по в. т. д. № 480/2016 г. на Пловдивския апелативен съд в частта му, с която след частична отмяна на решение № 188 от 26. 04. 2016 г. по т.д. № 863/2014 г. на Пловдивския окръжен съд е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск за сумата 4 800 лв., стойност на улей със ситов модул по договор за покупко-продажба на конусна трошачно-сортировъчна инсталация от 23. 01. 2014 г., и в частта му, с която е потвърдено решение №188 от 26. 04. 2016 г. по т. д. № 863/2014 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] искове: за сумата 6 000 лв., обезщетение за претърпени от [фирма] вреди, изразяващи се в направени от дружеството разходи за изграждане на фундамент за недоставената конусна трошачно-сортировъчна инсталация, съгласно договор за покупко-продажба от 23. 01. 2014 г. и за сумата 5 000 лв., обезщетение за претърпени от [фирма] вреди, изразяващи се в направени от дружеството разходи за изграждане на електрозахранване за недоставената конусна трошачно-сортировъчна инсталация, съгласно договор за покупко-продажба от 23. 01. 2014 г. и е прекратено производството по т. д. № 2053/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение в тази част.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение в атакуваната му част е неправилно и се претендира отмяната му. Излагат се доводи, че съдът неправилно е приел, че цената на исковете на жалбоподателя е под 20 000 лв. Касаело се до един иск за заплащане на общата сума от 69 741, 40 лв., обезщетение за вреди, като фактическото основание било едно и също – неизпълнение от страна на ответника на сключения между страните договор за покупко-продажба от 23. 01. 2014 г. Тази цена на иска била посочена от ищеца в исковата молба и промяната й била недопустима.
Ответникът [фирма] не е депозирал отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение като прецени данните по делото и заявените доводи, приема следното.
Частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без разглеждане касационната жалба на [фирма] в посочената част, съставът на Второ търговско отделение на ВКС е приел, че жалбата на дружеството е процесуално недопустима, тъй като предмет на делото са права, произтичащи от търговска сделка сключена от търговци при упражняване на занятието им, поради което делото е търговско и при цена на исковете /извън иска за заплащане на сумата от 53 941, 40 лв./ под 20 000 лв. въззивното решение не подлежи на касационен контрол.
С определението в обжалваната част е достигнато до правилен резултат, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК / в приложимата редакцията преди изм., ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017 г./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. за търговски дела. Размерът на цената на исковете за парични вземания се определя от търсената сума – чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. За допустимостта на касационното обжалване от значение е цената на всеки един от предявените и разгледани във въззивното решение искове. В конкретния случай ищецът е предявил обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и с правно основание чл. 88, ал. 1 ГПК. Последните са за заплащане на обезщетения за имуществени вреди при разваляне на търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 вр. ал. 3 ТЗ – договор за покупко-продажба от 23. 01. 2014 г., сключен между търговци във връзка с упражняваното от тях занятие, поради неизпълнението й от продавача – ответното дружество. Договорът е с предмет прехвърляне на правото на собственост върху конусна трошачно-сортировъчна инсталация. В исковата молба ищецът е посочил, че предявява следните искове: за заплащане на сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди във връзка с разходи за изграждане на фундамент за недоставената инсталация; за заплащане на сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди във връзка с разходи за изграждане на електрозахранване за недоставената инсталация; за заплащане на сумата 4 800 лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди във връзка с разходи за изработка на улей със ситов модул за недоставената инсталация, и за заплащане на сумата 53 941, 40 лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди във връзка със заплатената от ищеца на [фирма] наемна цена за наета за времето от 11. 03. 2014 г. до 30. 04. 2014 г. друга трошачно-сортировъчна инсталация. При общност на твърденията за развален договор поради неизпълнението му от длъжника-продавач обстоятелствата, на които се позовава ищецът, и исканията са различни. Претендира се заплащане на общата сума 15 800 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – загуби във връзка с разходи за подготовката на монтажа на инсталацията, и на сумата 53 941, 40 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – загуби във връзка с наемане на друга инсталация за визирания период. Разликата в обстоятелствата, на които се основават тези искове, и в исканията налага извода за отделни обективно съединени искове по чл. 88, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за имуществени вреди от разваляне на договора, по първия от които претендираната сума е под минималния праг за касационно обжалване.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4 от 4. 01. 2018 г. по т. д. № 2053/2017 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение в обжалваната част, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу решение № 107 от 25. 04. 2017 г. по в. т. д. № 480/2016 г. на Пловдивския апелативен съд в частта му, с която след частична отмяна на решение № 188 от 26. 04. 2016 г. по т. д. № 863/2014 г. на Пловдивския окръжен съд е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск за сумата 4 800 лв., стойност на улей със ситов модул по договор за покупко-продажба на конусна трошачно-сортировъчна инсталация от 23. 01. 2014 г., и в частта му, с която е потвърдено решение № 188 от 26. 04. 2016 г. по т. д. № 863/2014 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] искове: за сумата 6 000 лв., обезщетение за претърпени от [фирма] вреди, изразяващи се в направени от дружеството разходи за изграждане на фундамент за недоставената конусна трошачно-сортировъчна инсталация, съгласно договор за покупко-продажба от 23. 01. 2014 г., и за сумата 5000 лв., обезщетение за претърпени от [фирма] вреди, изразяващи се в направени от дружеството разходи за изграждане на електрозахранване за недоставената конусна трошачно-сортировъчна инсталация, съгласно договор за покупко-продажба от 23. 01. 2014 г., и е прекратено производството по т. д. № 2053/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение в тази част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: