О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
гр. София, 21.02.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 377/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. С. С. от гр. Казанлък срещу разпореждане № 5886 от 20.09.2018 г. на съдията – докладчик по гр. д. № 1321/2017 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е върната като недопустима на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК касационната жалба на Н. С. срещу постановеното по делото въззивно решение № 438 от 21.12.2017 г.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно. Поддържа, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване независимо от ограниченията на чл.280, ал.3 ГПК, тъй като е процесуално недопустимо.
В частната жалба е направено и искане за спиране на производството „по влизане в сила на т. д. № 302/2016 г. на ОС Стара Загора, т. к. е невъзможно и не са потвърдени действията на адв. И. по ч. гр. д. № 466/2016 г. по описа на РС Казанлък”.
Ответникът по частната жалба „Индиго” ООД – гр. Стара Загора, е депозирал отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното с нея разпореждане. С отговора е поискано присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното :
Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да върне касационната жалба на Н. С. срещу решението по гр. д. № 1321/2017 г., съдията – докладчик от Старозагорски окръжен съд е приел, че решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК, тъй като цената на предявения по делото иск е 1 700 лв. При постановяване на разпореждането е съобразено разпореждане от 11.09.2018 г. на председателя на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, с което е констатирано, че е обжалвано решение на въззивен съд по иск с цена под предвидения в чл.280, ал.3 ГПК минимален праг за достъп до касационен контрол и делото е върнато на администриращия съд за преценка и произнасяне по допустимостта на касационната жалба.
Разпореждането за връщане на касационната жалба е правилно.
С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК (редакция от ДВ бр.86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.
С решението по гр. д. № 1321/2017 г. на Старозагорски окръжен съд е потвърдено решение по гр. д. № 948/2016 г. на Казанлъшки районен съд, с което е отхвърлен предявен от Н. С. С. против „Индиго” ООД иск за признаване установено, че „Индиго” ООД дължи на Н. С. сумата 1 700 лв., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК по искове за парични вземания размерът на цената на иска е търсената сума – в случая 1 700 лв. С оглед цената на предявения иск, която е под предвидените в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимални прагове за достъп до касационно обжалване по граждански и по търговски дела, и отсъствието на предвидените в чл.280, ал.3, т.1 ГПК изключения, решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационна жалба правилно е върната като недопустима.
Д. на частния жалбоподател, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване независимо от разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, тъй като е недопустимо, не намира опора в процесуалния закон. Дори да е недопустимо, въззивното решение не може да бъде предмет на проверка от страна на Върховния касационен съд, след като по волята на законодателя е изключено с изрична разпоредба от обхвата на касационния контрол.
По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Спирането на производството по друго дело е извън предмета на производството по обжалване на разпореждането за връщане на касационната жалба, поради което направеното в частната жалба искане за спиране следва да бъде оставено без уважение.
Разноски не следва да се присъждат на ответника по частната жалба, тъй като не са представени доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5886 от 20.09.2018 г. на съдия – докладчик по гр. д. № 1321/2017 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е върната като недопустима на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК касационната жалба на Н. С. срещу постановеното по делото въззивно решение № 438 от 21.12.2017 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. С. С. за спиране на производството „по влизане в сила на т. д. № 302/2016 г. на ОС Стара Загора”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :