Определение №149 от 43257 по тър. дело №1415/1415 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
гр. София, 06.06.2018г.

ВЪРХОВEН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1415 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от С. С. В. и Ц. П. В. за отмяна на влезлите в сила определение № 11 от 11. 01. 2018 г. по ч. гр. д. № 411/2017 г. на Бургаския апелативен съд и потвърденото с него определение № 1419 от 16. 08. 2017 г. по гр. д. № 1076/2017 г. на Бургаския окръжен съд, с което са оставени без разглеждане жалбите на молителките срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 16. 05. 2017 г. по изп. д. № 20148040400858 на ЧСИ Д. Н., и е прекратено производството по гр. д. № 1076/2017 г. на Бургаския окръжен съд. В молбата са изложени обстоятелства за наличието на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като се твърди, че молителите са лишени от възможност да участват в делото предвид разглеждането му в закрито съдебно заседание в нарушение на нормата на чл. 437, ал. 1 ГПК с оглед качеството на С. В. на трето лице – ипотекарен длъжник. След подаване на молбата за отмяна е депозирана и молба вх. № 5197/23. 05. 2018 г., с която е поискано да бъде наложена обезпечителна мярка „спиране на изпълнението на влязлото в сила постановление за възлагане от 16. 05. 2017 г. чрез спиране изпълнението по изп. д. № 858/2014 г. по описа на ЧСИ Д. Н.“. Искането е обосновано с твърдения за основателност на молбата за отмяна и за съществуването на обезпечителна нужда поради насрочен въвод във владение на 13. 06. 2018 г. по цитираното изпълнително дело на основание постановлението за възлагане.
Ответникът по молбата за отмяна [фирма] – [населено място] изразява становище, че молбата е недопустима.
Останалите ответници по молбата не са депозирали отговор на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши проверка за допустимост на молбата за отмяна съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК, намира, че молбата е процесуално недопустима.
Съгласно т. 2 на Постановление № 2 от 29. 09. 1977 г. по гр. д. № 1/77 г. на Пленума на ВС на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. В мотивите на постановлението са дадени разясненията, че това са актове, които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, поради което не подлежат на отмяна определенията по движението на делата, актовете по охранителните производства и други подобни. Според задължителните указания на т. 3 на Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31. 07. 2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК. Съображенията, изложени в мотивите към цитираната точка, са основани на това, че съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат правна последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо. С т. 6 на тълкувателното решение е прието, че не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска. В мотивите към т. 6 са дадени разяснения за подлежащите на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК актове на съдилищата, като е посочено, че институтът на отмяна се прилага не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол и произтичащия от него ограничен кръг на основанията /фактическите състави/, предвидени от законодателя като причини за отмяна на влезлите в сила решения и възобновяване на производствата по тях.
В случая е направено искане за отмяна по реда на извънинстанционния контрол на определение, с което са оставени без разглеждане като недопустими жалби срещу постановление на съдебния изпълнител за възлагане на недвижими имоти и е прекратено производството по образуваното по тези жалби дело, и потвърждаващото го определение на апелативния съд. С тези определения е разрешен процесуален въпрос – относно допустимостта на подадените жалби срещу постановлението на съдебния изпълнител. С тях не е разрешен със сила на пресъдено нещо спор за материално право и същите не са от кръга на преграждащите развитието на делото определения, за които е приложима отмяната по чл. 303 – 304 ГПК съобразно цитираното тълкувателно решение – определенията за прекратяване на делото поради отказ от иск. По тези съображения молбата за отмяна на С. С. В. и Ц. П. В. като недопустима следва да се остави без разглеждане.
Неоснователно е и следва да се остави без уважение искането на молителите за налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението на влязлото в сила постановление за възлагане на недвижими имоти от 16. 05. 2017 г. чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 858/2014 г. по описа на ЧСИ Д. Н.“. С оглед извънинстанционния характер на производството за отмяна и предвидената в разпоредбата на чл. 309 ГПК възможност Върховният касационен съд да спре изпълнението на ползващите се с изпълнителна сила решения, чиято отмяна се иска, по реда и при условията на чл. 282 ГПК в това производство не намират приложение правилата на чл. 390 и сл. ГПК за обезпечение на искове. В случая не са налице и предпоставките по чл. 309, ал. 1 вр. чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране на изпълнението с оглед предмета на претендираната отмяна – съдебни актове, които нямат изпълнителна сила, и недопустимостта на молбата за отмяна.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата от С. С. В. и Ц. П. В. за отмяна на определение № 11 от 11. 01. 2018 г. по ч. гр. д. № 411/2017 г. на Бургаския апелативен съд и потвърденото с него определение № 1419 от 16. 08. 2017 г. по гр. д. № 1076/2017 г. на Бургаския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. С. В. и Ц. П. В. за налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението на влязлото в сила постановление за възлагане на недвижими имоти от 16. 05. 2017 г. чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 858/2014 г. по описа на ЧСИ Д. Н.“.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението в частта за оставяне без разглеждане на молбата за отмяна, а в останалата част – не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.