О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
С. 10.02.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и петнадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 6528 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Б. Й. Б., М. И. Б., Й. Б. Й. и Д. Б. Й. – всички от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат И. срещу въззивно решение № 1030 от 26.05.2014г. по в.гр.д. № 119 по описа за 2014г. на Апелативен съд С. в частта му, с която e отменено решение от 16.10.2013г. по гр.д. № 626/2011г. на Окръжен съд Видин в частта, с която е отхвърлен иск по чл.28 ал.1 от З. /отм./ за отнемане в полза на държавата на имот с адрес: [населено място] [улица] 5000лв.- равностойност на 100 дружествени дяла на стойност от по 50лв. всеки от капитала на [фирма], 3 500лв. равностойност на 70 дружествени дяла на стойност от по 50лв. всеки от капитала на [фирма] и 20 000лв., равностойност на 200 дружествени дяла на стойност от по 100лв. всеки от капитала на [фирма] и вместо това е постановено друго, с което посоченото имущество е отнето.
За да постанови решението си в тази част, въззивният съд е приел, че описаният имот /с идентификатор 10971.501.82/, който е придобит през 2004г. и през 2010г. е дарен на децата на осъденото лице, е бил закупен със средства с неустановен произход. Съдът е достигнал до този извод въз основа на възприетия от него вариант втори от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което доходите на ответниците към датата на придобиване на имота не са били достатъчни за закупуването му. Позовал се е и на задължителна практика на ВКС, съдържаща се в решение № 87 от 29.01.2010г. по гр.д.№ 369/09г. на ІІІ г.о. Идентични са мотивите на въззивния съд и относно дружествените дялове, придобити през периода 2003г.-2010г., за които със същото заключение е установено, че ответниците не са разполагали със законен доход за внасянето им.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по следните поставени въпроса : 1.„Може ли да се направи обосновано предположение по смисъла на закона, че имуществото, придобито преди извършване на престъплението, за което е осъдено лицето, също подлежи на отнемане в полза на държавата без да са налице факти и данни, установяващи връзка между деянието и придобитото имущество?”, 2. „Противоречи ли решението на САС на установената в чл.31 ал.3 от Конституцията презумция за невиновност и на целите на З.?, 3. „Кой носи доказателствената тежест да установи, че посочената в документа за собственост цена не е действителната и с какви доказателствени средства става това? Достатъчна ли е за нейното установяване съдебно-счетоводна експертиза, в която не се съдържат данни за състоянието на обекта към момента на придобиването?”, 4.С конфискацията на имущество, придобито в период, за който няма влязла в сила присъда, не се ли налага наказание без присъда? Позовава се постановено по чл.290 от ГПК решение на ВКС с № 1 от 21.03.2011г. по гр.д.№ 697/10г. на ІV г.о.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. От своя страна се позовава се на постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС – № 56 от 28.05.2012г. по гр.д.№ 1601/10г.на ІV г.о., № 87 от 29.01.2010г. по гр.д.№ 369/09г.на ІІІ г.о., № 607 от 29.10.2010г. по гр.д. № 1116/09г. на ІV г.о., № 89 от 29.01.2010г. по гр.д. № 717/09г. на ІІІ г.о.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Поставените от касатора въпроси, доколкото са свързани с решаващите мотиви на съда, съставляват годно общо основание. По тях обаче не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е налице посоченото от касатора специално основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Поставените въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, защото по тях към настоящия момент е налице трайно установена съдебна практика, формирана въз основа на постановеното ТР № 7 от 3.06.2014г. по т.д. №7/13г. на ОСГК на ВКС.
Критериите, които формират основателното предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност не са изрично посочени в закона, но са изведени и примерно изброени в горецитираното тълкувателно решение: вид и характер на престъплението, за което е осъдено лицето, брой на престъпленията, придобивен способ на имуществото, евентуални последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки. В същото ТР № 7 по т.д. №7/13г. е посочено, че няма еднозначен отговор на първия поставен от касатора въпрос относно момента, към който се установява дали имуществото е придобито от престъпна дейност. В конкретния случай въззивният съд е дал отговор съобразно особеностите на случая, съобразявайки всички релевантни обстоятелства относно вида на престъплението, предполагаемата връзка с облагодетелствуването и начина на придобиване на имущществото. В този смисъл е и посоченото от касатора решение № 1 от 21.03.2011г. по гр.д.№ 697/10г.на ІV г.о., съгласно което преценката за връзката и съответно за имуществото, което подлежи на отнемане е конкретна за всеки отделен случай. Решението на съда е обусловено от доказателствените му изводи, изградени на базата на оценка на множество фактически обстоятелства, техните взаимовръзки и опитните житейски правила. Настоящата фаза на касационно производство по допустимост не позволява проверка на правилността на така направените изводи и преценка на доказателствата по делото, включително и относно съдържащото се в поставения от касатора въпрос твърдение за липса на факти и данни, установяващи връзка между деянието и придобитото имущество. Независимо от това, следва да бъде посочено, че когато не е установен законен източник в придобиването на имуществото, какъвто е настоящия случай – на отнемане в полза на държавата подлежи и имущество, което придобито назад във времето – преди извършване на престъпното деяние, но в срока по чл.11 от З. /отм./, след като съдът от осъществяването на твърдените факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, е достигнал до извода, че е налице основателно за целите на закона предположение за наличие на косвена връзка между имуществото, което е предмет на иска и установената престъпна дейност. Предположението е достатъчно за целите на закона, ако не е установен законен източник в придобиването на имуществото, като подлежи на обследване цялото имущество /независимо кога е придобито/ на лицата, осъдени с влязла в сила присъда.
Вторият и четвъртият от поставените от касатора въпроси /за противоречието с конституционно установената презумция за невиновност, за целите на З. /отм./ и конфискацията на имуществото/ също са разрешени с ТР № 7 от 3.06.2014г. по т.д. № 7/13г. на ОСГК на ВКС. Конфискацията е вид имуществена санкция за извършено престъпление, която е изрично уредена в Наказателния кодекс и е възможно наказание, но няма връзка с отнемането на имуществото по реда на З. /отм./. Последното се извършва по различен ред и съобразно предвидени в посочения закон ясно изброени предпоставки. Отнемането на имуществото не е предвидено в специален граждански закон допълнително наказание, извън тези по чл.37 от НК, налагащо се не по реда на НПК. Доводите, защо отнемането не е наказание са изложени в т.д. № 7/13г. Съдът в производството по чл.28 от З. /отм./ не преценя доколко отнемането на конкретното имущество се явява съответно, като санкция на престъплението, нито степента на обществена опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства. Отнемането по З. /отм./ има по-голям обхват по отношение на обектите и на субектите, по отношение на които се прилага.
По третият поставен въпрос за доказателствената тежест и средства за установяване дали посочената в документа за собственост цена е действителната, е налице трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Стойността на имуществото се определя въз основа на пазарната му оценка съгласно заключение на експертиза. За сключените от проверяваното лице възмездни сделки с други субекти, държавата е трето лице и удостоверената в нотариалните актове цена не установява с обвързваща за нея сила стойността на сделката, респ. – на имуществото. Критерият „значителна стойност” на имуществото по смисъла на чл.3, ал.1, вр. с пар.1,т.2 от закона е величина, независима от волята на страните по възмездните сделки за имотите и не съвпада с цената по нотариалните актове, които не съставляват официален документ за стойността на сделката/ вж.постановени по реда на чл.290 от ГПК решения № 89 от 29.01.2010г. по гр.д.№ 717/09г.на ІІІ г.о., № 471 от 6.07.2010г. по гр.д. № 641/09г.на ІІІ г.о., № 1 от 21.03.2011г. по гр.д.№ 697/10г. на ІV г.о./
С оглед на изложеното, като счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1030 от 26.05.2014г. по в.гр.д. № 119 по описа за 2014г. на Апелативен съд С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.