3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1501
София, 29.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 5176 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 88 от 15.05.2014 година по гр.д. № 319/2013 г. на Силистренски окръжен съд е обезсилено решение № 191 от 06.11.2013 г. по гр.д. № 224/2013 г. на районен съд [населено място], с което е уважен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от С. В. С.от [населено място]. Таслаково за признаване на установено по отношение на [фирма], [населено място], че не се дължи сумата 7362,40 лева, от които 5500 лева паричен заем, 110 лева държавна такса по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 209/2012 г. на Дуловски районен съд въз основа на заповед за изпълнение № 171 от 20.04.2012 г. и разликата до 7362,40 лева, съставляващи разноски по изпълнително дело № 147/2012 г. на съдебен изпълнител при Дуловски районен съд. В решението е прието, че със заявление от 06.04.2012 г. ответникът [фирма] е поискал издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника С. В. С. за сумата 5500 лева, дадени му в заем на 23.05.2008 г. Вземането по договора за заем е било прехвърлено на заявителя [фирма] по договор за цесия от 30.03.2010 г., сключен със заемодателя К. Н. К.. На 20.04.2012 г. в полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение, срещу която в законоустановения двуседмичен срок е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. На 28.05.2012 г. възражението е било оттеглено; на 03.08.2012 г. е бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 147/2012 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при районен съд [населено място]. При така установените факти, във въззивното решение е прието, че предявеният от длъжника иск за установяване недължимост на вземането е недопустим; че заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което безспорно установеното с нея вземане не може да бъде предмет на последващо производство по отрицателен установителен иск. Прието е, че ищецът е пропуснал предоставените му от закона възможности за защита в заповедното производство – възражение по чл. 414 ГПК, възражение по чл. 423 ГПК
или иск по чл. 424 ГПК. Квалификацията на заявената претенция като отрицателен установителен иск е определена от въззивния съд въз основа на въведени от ищеца твърдения, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, тъй като по време на заповедното производство не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България.
Касационна жалба против решението на Силистренски окръжен съд е постъпила от С. В. С,. Поддържа се, че изводът за недопустимост на иска е формиран в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Приложени са определение № 284 от 27.05.2012 г. по ч. гр.д. № 186/2011 г. ІІІ г.о. ВКС и определение № 688 от 14.12.2009 г. по ч.гр.д. № 692/2009 г. ІІІ г.о. ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въпросът за допустимостта на отрицателния установителен иск, че паричното вземане не съществува е разрешен в съответствие с установената съдебна практика, съгласно която след изтичане на срока по чл. 414, ал.2 ГПК възможността за възражение на длъжника се преклудира, поради което предявеният след този срок установителен иск е недопустим. Искът, че едно парично вземане не съществува е допустим, когато вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното производство, но до изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал.2 ГПК, в който срок длъжникът разполага с възможност да подаде възражение срещу издадената заповед или да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК.
Налице са обаче предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос произнесъл ли се е съдът по установения ред по въведените от ищеца твърдения за лишаването му от възможност да оспори вземането и тъй като съгласно постановката на т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГТК съдът следи служебно за евентуалната недопустимост на обжалвания съдебен акт, на основание чл. 280, ал.1 ГПК Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 88 от 15.05.2014 година по гр.д. № 319/2013 г. на Силистренски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора С. В. С. в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по жалбата в размер на 147,24 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Гражданска колегия на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: