Определение №152 от 42475 по ч.пр. дело №776/776 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 152

гр. София, 15.04. 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание, състав:
П.: Ценка Георгиева
Членове: Илияна Папазова
Майя Русева

като изслуша докладваното от съдия Ц. Г. ч. гр. д. № 776/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Г. С., притежаваща юридическа правоспособност, против определение № 19083 от 05.10.2015 г., постановено по в.ч.гр.д. № 10455/2015 г. на СГС, търговско отделение.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението от 21.07.2015 г. на Софийски районен съд, І ГО, 41 състав, постановено по гр.д. № 12067/2015 г., с което е оставено без уважение искането на С. Г. С. за освобождаване от внасяне на държавна такса по сметка на СРС във връзка с подадената от нея искова молба с вх. № 3469/09.03.2015 г.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК предпоставка за освобождаване от внасяне на държавна такса е липсата на достатъчно средства за заплащането й, при съобразяване данните за възрастта и семейното положение на молителя, здравословното, имущественото му състояние и месечните му доходи, трудовата заетост и други обстоятелства, които имат значение за обосноваване на искането. Приел е, че в случая не са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК за уважаване искането на С. Г. С. за освобождаване от заплащане на държавна такса, тъй като съгласно инкорпорираната в молбата й декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, същата разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимите такси и разноски. Не са ангажирани доказателства за наложени възбрани на недвижимото имущество, така както е заявено в декларацията, нито за получаване на доходи от трудови възнаграждения, респ. граждански договори или за други източници на доход.
Частната жалбоподателка излага оплаквания, че обжалваното определение е недопустимо, незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че чл. 83 ГПК дава възможност съдът служебно да провери имотното състояние на страната. Счита, че СРС и СГС е следвало да й укажат да представи допълнителни доказателства с оглед искането й за освобождаване от внасяне на държавна такса. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК сочи, че в обжалваното определение съдът се е произнесъл по въпроси от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона – основания за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставя следните въпроси: „Подчинява ли се производството по чл. 83, ал. 2 ГПК на правилата на исковото производство или то представлява съдебна администрация и то безспорна? Дължат ли се по това производство и по обжалване на актовете по него държавни такси?”; „Длъжен ли е съдът да изисква от страните допълнителни данни, ако не е доволен от представената декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК?”; „Длъжен ли е съдът служебно да събере информация за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК?”.
ВКС намира, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по втория от поставените въпроси, който е от значение за изхода на спора и е обусловил правните изводи на съда при преценка на предпоставките за освобождаване от заплащане на държавна такса. По този въпрос е налице трайно установена практика на ВКС, обективирана в определение № 607/10.12.2013 г. на І ГО ВКС по ч.гр.д. № 6826/2013 г., определение № 534/04.07.2014 г. по ч.гр.д. № 3461/2014 г. на ІІІ г.о., определение № 811/12.11.2014 г. по ч.гр.д. № 6447/2014 г. на ІІІ г.о., определение № 654/15.09.2014 г. по ч.гр.д. № 3882/2014 г. на ІV г.о. и др., постановени в производства по чл. 274, ал. 3 ГПК. В посочените определения е изяснено, че ако по делото не са представени доказателства – декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК или други писмени документи, а има само твърдения за липсата на достатъчно средства да се платят съдебните такси и разноски, или представените доказателства не са достатъчни за установяване твърденията за притежаваното от молителя имущество, съдът следва да извърши преценка дали представянето на такива доказателства е необходимо и ако е необходимо да даде указания за представянето им. Едва след отстраняване на съществуващата неяснота относно тези обстоятелства, съдът следва да постанови акта, с който се произнася по искането. Това тълкуване се споделя от настоящия състав, като съответно на чл. 7, ал. 1 ГПК, на целта и характера на производството по чл. 83, ал. 2 ГПК.
С оглед дадения отговор на поставения въпрос частната жалба е основателна.
С. като е приел, че представената от молителката декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК не доказва твърденията й за липса на достатъчно средства и имущество за заплащане на държавна такса по производството, съдът е бил длъжен да даде указания да се представят допълнително доказателства за нуждаещите се от доказване твърдения – относно заявените в представената декларация обстоятелства за наличие на възбрана върху недвижимите имоти. Като не е сторил това съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
В молбата на частната жалбоподателка до СРС от 13.07.2015 г. е инкорпорирана декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, в която С. С. е декларирала относно имущественото си състояние, че притежава недвижимо имущество, но същото е възбранено, не притежава МПС, получава доходи по 420 лв. месечно, издържа едно непълнолетно дете на 15 години, тъй като съпругът й живее в друг град, давал дребни суми за издръжката на детето, когато имал възможност. С. дадените указания от ВКС, предвид приетото по-горе в отговор на поставения въпрос, частната жалбоподателка представя с молба от 06.04.2016г. три справки от Службите по вписвания [населено място], [населено място] и [населено място]. От представените справки се установява налагане на възбрани върху декларираните недвижими имоти, така както се сочи в декларацията.
Предвид изложеното, с оглед декларираните и доказани от представените документи обстоятелства, ВКС намира, че са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК. Частната жалбоподателка следва да бъде освободена от заплащане на държавна такса по сметка на СРС по подадената от нея искова молба вх. № 3469/09.03.2015г.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 19083 от 05.10.2015 г., постановено по в.ч.гр.д. № 10455/2015 г. на СГС, търговско отделение
ОТМЕНЯ определение № 19083 от 05.10.2015 г., постановено по в.ч.гр.д. № 10455/2015 г. на СГС, търговско отделение и потвърденото с него определение от 21.07.2015 г. на Софийски районен съд, І ГО, 41 състав, постановено по гр.д. № 12067/2015 г., с което е оставено без уважение искането на С. Г. С. за освобождаване от внасяне на държавна такса по сметка на СРС във връзка с подадената от нея искова молба с вх. № 3469/09.03.2015 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК С. Г. С. от внасяне на държавна такса по подадената от нея искова молба с вх. № 3469/09.03.2015 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

П.:

Членове:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.