О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
Гр.София,03.02.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 11 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 и ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на “ТКС” О. , гр. П. срещу определение № 2929/29.09.2009г., постановено по ч.гр.д. № 2330/2009г., с което Пловдивският окръжен съд е оставил без уважение възражение на “ТКС” О. против издадена на 27.02.2009г. заповед за изпълнение на парично задължение и частна жалба против разпореждане за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.
Частният жалбоподател поддържа, че определенията са неправилни и моли за отмяната им.
Ответникът “М” ЕО. , гр. П. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че подадената частна жалба е недопустима.
С обжалваното определение окръжният съд се е произнесъл по възражение, подадено по реда на чл.423 ГПК, както и по частна жалба срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист съгласно чл.404, т.1 ГПК.
Частната жалба срещу определението, с което е оставено без уважение възражението по чл.423 ГПК е недопустима по следните съображения:
Актът на съда, постановен по реда на чл.423 ГПК, не подлежи на обжалване пред по-горен по степен съд, поради обстоятелството, че това производството има характер на извънинстанционен контрол на разпореждането на съда за издаване на заповед за изпълнение и намира приложение при изчерпателно изброени в процесуалната норма хипотези. Ако възражението се приеме за основателно, се възстановява висящността на заповедното производство и първоинстанционният съд извършва действията по чл.415, ал.1 ГПК. Ако възражението се остави без уважение заповедта за изпълнение се ползва със стабилитет. Налице са общи черти с производството по отмяна по чл.303 и сл. ГПК, решението по което не подлежи на инстанционна проверка.
Частната касационна жалба срещу определението, с което е оставена без уважение частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист е недопустима съгласно чл.274, ал.3 ГПК.
По реда на чл.274, ал.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Разпореждането по чл.406, ал.1 ГПК за издаване на изпълнителен лист на основание чл.404, т.1 ГПК, не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Атакуемостта на определението, предвидена в чл.407, ал.1 ГПК, сочи на приложението на нормата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, а именно – контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК определя компетентност на ВКС само по отношение на определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. от друг състав на ВКС. Следователно за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай, контролът е двуинстанционен.
Изключение от това правило е уредено в нормата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК за определенията, решаващи по същество други производства. Определенията по същество предполагат разрешаването на материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство. Производство по издаване на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение не е непосредствено обвързано с материалноправен спор, чието решаване евентуално ще се осъществява в исков процес по чл.415, ал.1, респ. чл.422, ал.1 ГПК.
По тези съображения подадената частна жалба следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на “ТКС” О. , гр. П. срещу определение № 2929/29.09.2009г., постановено по ч.гр.д. № 2330/2009г., с което Пловдивският окръжен съд е оставил без уважение възражение на “ТКС” О. против издадена на 27.02.2009г. заповед за изпълнение на парично задължение и частна жалба против разпореждане за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок с частна жалба пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.