Определение №154 от 42415 по търг. дело №1770/1770 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
Гр.София, 15.02.2016 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска

при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1770 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /н./, [населено място] срещу решение № 2039/07.11.14г., постановено по т.д.№ 773/14г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1541/03.09.13г. по т.д.№ 4355/11г. на Софийския градски съд в частта за отхвърляне на предявения от касатора против ДФ „Земеделие”, [населено място] иск за заплащане на сумата от 4666599 лв. – неизплатена финансова помощ по договор № 1935/06.06.06г. от 07.06.06г. на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и искът за заплащане на сумата от 1595853.66 лв. – обезщетение за забава на основание чл.86 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че решението е недопустимо и неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 07.06.06г. между страните е сключен договор (изменен с пет анекса), с който фондът се е задължил да предостави на настоящия касатор безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитието на земеделието и селските райони (С.) за извършване на дейностите, посочени в бизнес плана на проект с предмет „Изграждане и оборудване на предприятие за добив и обработка на бяло месо”. Изплащането на помощта е свързано с извършване на инвестицията от ползвателя по одобрения бизнес план и приложените договори. По делото е било безспорно, че инвестицията е изпълнена в договорените срокове и изградените обекти са пуснати в експлоатация и то преди договорения краен срок, както и че при извършваните от фонда проверки не е констатирано разминаване между проекта и реализацията му. Фондът е отказал изплащане на финансовата помощ поради извършено нарушение на чл.19, ал.1 от Наредба № 16/2001г. и на чл.4, ал.2, б.”д” от секция Б от Многогодишното финансово споразумение между ЕК и РБ, изразяващо се в представяне на недействителна оферта от италианската фирма [фирма]. За установяване на твърдението на фонда, че офертата е неистинска по делото са представени писмо от 28.02.11г. на О., окончателен доклад на О. и писмо от 13.11.08г. на италианската фирма. С оглед направеното оспорване на писмото от 13.11.08г. първоинстанционният съд е възложил доказателствената тежест за установяване на истинността му на фонда и от събраните по делото доказателства е приел за установено, че дружеството ползвател не е влязло в директен контакт с италианската фирма, а е получило офертата от холандския гражданин Д. Блок. Това лице не е разполагало с пълномощно да представлява италианската фирма, като чрез него ползвателят е закупувал предходно оборудване на птицекланицата, доставял е резервни части и е получил консултации по проекта. В писмото италианската фирма изрично е посочила, че не е изпращала оферта на ползвателя, а същата е била предназначена за неин румънски клиент. От доклада на Европейската комисия, Европейска служба за борба с измамите /О./ се установяват същите обстоятелства, като въззивният съд е изложил съображения, че докладът е официален удостоверителен документ и доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа, а именно, че офертата на италианското дружество „Катаруци” е фалшива. Предвид на неизпълнението на условието ползвателят да представи оферти от най-малко трима доставчици съгласно чл.10, ал.1, т.6 на Наредба № 1/01г. въззивният съд е приел, че фондът основателно е отказал отпускането на финансовата помощ съгласно чл.8.1 от договора, поради което е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният или процесуалноправният въпроси са винаги специфични за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същите следва да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, както и трябва изрично да бъдат посочени от касатора. Бланкетното позоваване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор.
Касаторът поставя въпросите: 1.Допустимо ли е в съдебното производство, страната да се позовава в защитната си теза на твърдение, че релевантен за правния спор документ е неистински, без да е провела производство по чл.124, ал.4 ГПК или да е упражнила правото си по чл.193 ГПК относно процесния документ?; 2.Могат ли докладите на О. по чл.9 от регламенти 1073/99г. и 1074/99г. да се използват като годно доказателствено средство в гражданските /в това число и търговските/ производства?; 3.Как следва да се ценят досежно доказателствената си сила докладите на О. по регламенти 1073/99г. и 1074/99г. в гражданските производства – наред с всички останали събрани доказателства или като такива обвързващи съда? и 4.Допустимо ли е без да е упражнено правото на едната страна да развали договора, позовавайки се на нормата на чл.87 ЗЗД, същата при действаща облигационна връзка да откаже изпълнение на договорното си задължение?. Касаторът въвежда и като основание за допускане на касационното обжалване недопустимост на въззивния акт, тъй като искът не е разгледан от съда по несъстоятелността на ищеца – Варненския окръжен съд.
По втория и третия въпроси касаторът се позовава както на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, така и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В представеното с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение № 112/10.09.12г. по т.д.№ 359/11г. на ВКС, ІІ т.о. по реда на чл.290 ГПК е прието, че разпоредба по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./, съгласно която „при неизпълнение на задълженията по договора от страна на ползвателя или представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива, същият връща на Фонда предоставената му финансова помощ, ведно със законната лихва от момента на извършване на нарушението, респективно от момента на неговото установяване” намира приложение, както в случаите на представени документи с невярно съдържание или подправени такива по изпълнението на договора, във връзка с удостоверяване на извършването на инвестицията и съответствието й с одобрените бизнес план и разходи, така и в случаите на представени документи с невярно съдържание или подправени такива, необходими за отпускане, предоставяне на безвъзмездна финансова помощ преди одобрение на бизнес плана и сключване на договора. За да даде този отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване съставът на ВКС е коментирал и представените по делото писма /доклади/ от Европейската комисия – Европейска служба за борба с измамите относно твърдения за злоупотреба с финансиране на С. от фирми, базирани в България съгласно Регламент /ЕО/ № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25.05.1999г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите /О./ и Регламент /Евратом/ № 1074/1999 на Съвета от 25.05.1999г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите /О./. Прието е, че същите могат да се използват като доказателства в административното и наказателното производство на държавите-членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо и по същия начин и условия, допустими при административните доклади, изготвени от инспектори на националната администрация. Изрично е изразено разбирането, че тези доклади в гражданското производство следва да се обсъждат заедно с всички останали доказателства. Докладите представляват официални удостоверителни документи и служат като доказателство за извършените от О. действия, а именно, че Европейската служба за борба с измамите /О./ е изпратила запитване до чуждестранните дружества, получила е от тях представените писма, въз основа на които е направила извод, че офертите са неистински. Проведените от О. действия са без участието на страните по делото, поради което в гражданското производство те имат право да оспорват автентичността и съдържанието на писмата на чуждестранните дружества. По отношение на оспорването на тези доказателства, които представляват частни свидетелстващи документи, приложение намира разпоредбата на чл. 193 ГПК. Съгласно ал. 3 на посочената правна норма когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване на неговата истинност пада върху страната, която го е представила. В този смисъл е даден отговор на поставените касатора правни въпроси и въззивното решение съответства на практиката на ВКС.
Поставеният първи въпрос предпоставя, че не е било проведено производство по чл.124, ал.4 ГПК или страната не е упражнила правото си по чл.193 ГПК за оспорване на документа. В случая въззивният съд е коментирал подробно направените оспорвания и разпределението на доказателствената тежест между страните, поради което въведените от касатора твърдения, обосноваващи формулирания въпрос не съответстват на данните по делото и поради това не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Четвъртият въпрос е без значение за спора, тъй като по делото ищецът се е позовавал на неизпълнение на задължение на ответника – насрещна страна по договора и предявеният иск е за изпълнение. Доводи за разваляне на договора в хипотезите по чл.87 ЗЗД не е въвеждан в спора.
Постановеният въззивен акт е допустим, като не са налице основания за прилагане на специалните правила относно подсъдността, уредени в ТЗ.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Ответникът е претендирал разноски в случай на допускане на касационно обжалване. С отговора на касационната жалба не са представени доказателства за направени разноски, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2039/07.11.14г., постановено по т.д.№ 773/14г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.