3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
гр. София, 24.02.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3840/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Столична община срещу въззивно решение № 1451/17.06.2019 г. по в. гр. д. № 4399/2018 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 с-в, в частта, с която е потвърдено решение № 4595/09.07.2018 г. по гр. д. № 2428/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, I-21 с-в, с което е уважен предявеният от Г. Х. Х. срещу Столична община иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 15000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на инцидент (пропадане в несигнализирана и необезопасена шахта на пътното платно), настъпил на 29.10.2017 г. в [населено място], ведно със законната лихва.
Касационната жалба е редовна и допустима. В нея се поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон (чл. 52 ЗЗД). Релевантните за спора факти не били правилно възприети от съда, поради което определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди бил прекомерно завишен с оглед формираната съдебна практика по сходни случаи. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите длъжен ли е въззивният съд да се съобразни с всички обстоятелства от значение за определяне размера на имуществените вреди от деликт и длъжен ли е въззивният съд да присъжда обезщетение съобразно с тежестта на увреждането и липсата на трайни увреждания, които да обуславят причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай. Изложени са и доводи за очевидна неправилност на въззивното решение – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Ответникът Г. Х., представляван от адв. А. Г., възразява срещу допускането на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:
За да постанови обжалвания акт, Софийски апелативен съд е приел за установено, че на 29.10.2017 г. на пътното платно пред бл. 204 в[жк], [населено място], ищецът е стъпил накриво в отводнителна шахта, вследствие на което е получил фрактура на глезена. Постъпил е в УМБАЛ „Света Ана“ АД, гр. София, където му е поставена диагноза „фрактура малеоли латералис крусис синистра“ (счупване на външния латерален малеолус), извършено е закрито наместване на фрактурата, без вътрешна фиксация, и му е поставена гипсова имобилизация за срок от 45 дни. Болничното лечение е продължило четири дни, като е проведена обезболяваща терапия. След сваляне на гипсовата имобилизация ищецът е провел рехабилитация. Установено е, че е налице причинно-следствена връзка между травмата и инцидента; че вследствие на увреждането Х., който е бил на 36 години към онзи момент, е имал трайно затруднение на движенията на лявата глезенна става за повече от 30 дни, като е бил временно неработоспособен за 60 дни; че интензивността на болката е била най-силна след травмата, след наместването на фрактурата и в началото на раздвижването; че липсва функционален дефицит на увредената лява глезенна става, но ищецът може да чувства дискомфорт при натоварване и промени във времето. Въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания е установено, че след инцидента ищецът е бил стресиран и не е имал желание да излиза.
От заключението на допуснатата пред въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза е установено, че в деня на инцидента горният ръб на решетката на шахтата е бил с 9 см под нивото на асфалтовото покритие, като по този начин процесното съоръжение не е отговаряло на изискванията на чл. 70 от Правилника за извършване и приемане на външни мрежи и съоръжения за водоснабдяване, канализация и топлоснабдяване, според който при направата на отворите на шахтите горният им ръб трябва да бъде на едно ниво с асфалтовата и бетонната настилка. Констатирано е, че по делото липсват данни това несъответствие да е било констатирано от служители на ответника и съответно да са предприети своевременни мерки по обезопасяването му и отстраняване на недостатъка.
Анализирайки уредбата на Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за водите, Закона за пътищата и Закона за движението по пътищата, въззивният съд е стигнал до извод, че са налице елементите от фактическия състав на нормата на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, поради неизпълнение от страна на ответника на вменените му от закона задължения за поддържане на общинските пътища и канализационните мрежи и съоръжения, сигнализиране за препятствията по пътищата и за отстраняването на препятствията и неизправностите във възможно най-кратък срок. С оглед на данните по делото, апелативният съд е счел, че справедливият размер на обезщетението, който в най-пълна степен съответства на претърпените вследствие на инцидента неимуществени вреди, е в размер на 15000 лв.
При тези данни относно обхвата на правния спор, решаващите мотиви на въззивния съд и посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
И двата въпроса от изложението касаят определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. Същите са обуславящи и отговорят на изискванията за обща предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол. Налице е и поддържаната допълнителната предпоставка по т. 1 ГПК от цитираната разпоредба, защото съдът не е взел предвид механизма на увреждане и не е отчел значението му за определяне размера на обезщетението.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1451/17.06.2019 г. по в. гр. д. № 4399/2018 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 с-в.
Указва на Столична община да представи доказателства за платена д.т. по сметка на ВКС в размер на 300лв., иначе касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: