О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 06.03.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 759 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Депозирана е касационна жалба от Г. П. Ш., срещу решението от 07.07.2008 год. по гр.д. № 967/2007 год. на Пловдивския апелативен съд с която е оставено в сила решението от 07.01.2005 год. по т.д. № 48/2003 год. на Пловдивския окръжен съд. С него са отхвърлени предявените от Ш. срещу „И. по з. култури“ обективно съединените искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.318 и сл. ТЗ и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД.
Твърдението на ищеца (съобразно уточненията на заявените претенции) е, че с ответника са били в трайни търговски отношения, свързани с доставка и прозводство на семена от пипер, сорт „Куртовска капия“. Исковите претенции произтичат от сключен на 12.02.1998 год. договор. Тезата на Ш. е, че плащанията, които е направил по този договор надхвърлят дължимото с 15477.70 лв. от които при условията на частичност се претендират 9937.30 лв., ведно със законната лихва, както и обезщетение за забава при плащането им.
Последователно подържаната теза на „И. по з. култури“, че няма непогсени или недължимо платени суми свързани със съвместната дейност по производство и доставка на семена.
За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд е приел, че освен задълженията по цитирания договор с конкретен падеж да задължението, между страните са възникнали (по устна уговорка) и разчетни отношения във връзка с предоставена от Ш. през м. Х.1998 год. капия за семе. Доколкото са извършвани плащания без да бъде посочено задължението по кой от двата договора се погасява, съдът е приел, че е първо е погасено по-обременителното задължение – това по устната договорка, чийто падеж предхожда падежа на задължението по договора от 12.02.1998 год. С остатъка са погасявани задълженията по договора от февруари, поради което няма недоплатени или надплатени суми. Това становище на ПдОС е възприето и от състава на въззивния съд, който е анализирал съдържанието на исковата молба и уточненията на ищцовата претенция в хода на процеса, доколкото две предходни въззивни решения са били касирани поради неправилна преценка досежно обема и правната квалификация на спора, както и поради неправилна преценка на релевантните доказателства.
Като основания за допускане на касационно обжалване, Г. Ш. , чрез пълномощниците си в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е посочил тези, предвидени в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. В изложението са формулирани три съществения въпроса по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК – два материалноправни и един процесуалноправен.
Първият от материалноправните въпроси е свързан с основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК – дефиниране на „по-обременително“ по смисъла на чл.76 ал.1 ЗЗД.
Основанието не е налице. Произнасянето на ВКС по казуса не би могло да дефинира понятието „по-обременително“ като имащо значение за развитието на правото и точното прилагане на закона, доколкото самата законова формулировка предполага конкретна преценка за всеки отделен случай. Т.е. евентуалното произнасяне на ВКС и въвеждането на задължителен критерий за „по-обременително“ би съставлявало по-скоро дописване на закона, отколкото негово точно прилагане.
Вторият от материалноправните въпроси е свързан с основанието по т.1 на чл.280 ал.1 – Противоречие със задължителната практика на ВКС, установяваща, че най-старото задължение е това, което се е породило по рано, като моментът на изискуемост е без значение. Приложено е решение на ВАС.
Това основание също не е налице. Основанието по т.1 е свързано със задължителната практика на ВС и ВКС или в най-благоприятния случай – с константна такава по прилагането на закона. Практика на ВАС не е релевантна за основанието по т.1, дори да би се касаело за задължителна такава – ТР на ВАС, а не за инцидентно решение на съдебен състав.
Процесуалноправният въпрос е свързан с основанието по т.3 – погрешното интерпретиране на волята на ищеца – неточно определяне предмета на делото.
И това основание не е налице. Делото се разглежда за трети път от ВКС, като в предходните два случая, произнасянето на касационната инстанция е било обусловено от това, какви са били действителните претенции на ищеца, съобразно изложеното и в ИМ и допълнителните уточнения. Произнасянето относно последиците от неправилното интерпретиране на ищцовата воля, водещо до неточно определяне предмета на делото е законово регламентирано с чл.209 ал.1 ГПК (отм.)/чл.270 ГПК-2007 год. и произнасянето на ВКС не би допринесло нито за точното прилагане на закона, нито за развитието на правото. Ще следва да се отбележи, че именно в тази връзка чл.209 ал.1 ГПК (отм.) вече е бил прилаган по отношение на първоинстанционното решение и въпросът относно това, какви точно са заявените от Ш. претенции вече е преклудиран. Дали правилно е била интерпретирана волята му от въззивния съд е въпрос по чл.281 т.2 ГПК, като и в този случай следва да се отбележи съобразяването на състава на ПАС с указанията в отменителното решение на ВКС.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 07.07.2008 год. по гр.д. № 967/2007 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.