ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 155
София, 30. декември 2008 г.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Белазелков
Мария Иванова
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3761 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Смолянския окръжен съд от 12.06.2008 г. по гр.д. № 52/2008, с което по реда на чл. 218з ГПК са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконосъобразно и за промяна на посоченото основание за уволнение в трудовата книжка.
Недоволна от решението е касаторката С. Д. С., представлявана от адв. П от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за тежестта на доказване на основанието за уволнение и на факта за получаване на трудово възнаграждение, както и за възможността последното да се установи само с разплащателна ведомост, които са разрешени в нарушение на практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата „Ф” ЕООД, Смолян не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявените искове са неоценяеми, намира, че същото подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите процесуалноравни въпроси са съществени – имат отношение към правото на защита, но те не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК) нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК), както се претендира.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че истцата е получила трудовото си възнаграждение за месец февруари 2004 г., поради което не е могла да прекрати трудовия си договор по чл. 327, т. 2 КТ и след това е уволнена с оспорваната от нея заповед. Съдът е приел за установено това обстоятелство въз основа на признанията на истцата, че е получила сумата 88,00 лева по оспорения от нея РКО, като е приел, че тази сума не е получена на друго основание.
Видно от изложеното в решението на съда не е прието, че не в тежест на работодателя е да докаже основанието за уволнение. Истцата не оспорва неявяването си на работа. Тя счита, че вече прекратеното от нея трудово правоотношение не може да бъде повторно прекратено от работодателя с оспорваната заповед. В този случай в тежест на работника е да докаже, че той е прекратил трудовото правоотношение. По прекратяването на трудовото правоотношение от истцата съдът не е приел, че в нейна тежест е да докаже неполучаването на трудовото възнаграждение за месец февруари 2004 г., обратното съдът е приел, че доказателствената тежест е на работодателя, но той е доказал изпълнението на задължението си. Не съществува ограничение за доказване на изплащането на трудово възнаграждение единствено с разплащателна ведомост. Съществува ограничение за доказването му със свидетелски показания, тъй като това парично задължение произтича от писмен договор, както е приел съдът. Съдът е приел за установено изплащането на частта от възнаграждение в размер на 88,00 лева въз основана признанието на истцата, че е получила тази сума, а не въз основа на изключения от доказателства РКО. Когато при едно плащане не е посочено изрично основанието, в тежест на получателя е да докаже основанието, на което го е получил.
Съществуващата задължителна практика на Върховния касационен съд по първия процесуалноправен въпрос не е нарушена от въззивния съд, а по останалите въпроси съществува трайно установена съдебна практика в посочения смисъл, поради което те нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по касацията не претендира разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд от 12.06.2008 г. по гр.д. № 52/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 2.