О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
гр. София, 21.07.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 446/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.248 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 7893/13.07.2017 г. от [фирма] – [населено място], за допълване на постановеното по делото определение № 117 от 16.06.2017 г. в частта за разноските.
Молителят поддържа, че с отговора на исковата молба е поискал да му бъдат присъдени разноски за производството по чл.48 във вр. с чл.47 ЗМТА, по което искане съдът не се е произнесъл в определението. За доказване на претенцията за разноски е представено преводно нареждане от 10.05.2017 г., като в молбата са изложени съображения, че тъй като делото е прекратено в закрито заседание, не намира приложение т.11 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и е допустимо доказателствата за извършени разноски да се представят с молбата по чл.248 ГПК.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е подаден писмен отговор от М. С. С. – ищец по иска с правно основание чл.47 ЗМТА, която изразява становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност, на молбата по чл.248 ГПК. Недопустимостта е обоснована с липсата на представен от молителя списък по чл.80 ГПК, а неоснователността – с доводи, че молителят няма право на разноски по чл.78, ал.4 ГПК поради това, че е дал повод за завеждане на делото; че производството за отмяна на арбитражно решение не е приключило с решение по съществото на спора и няма основание за присъждане на разноски, съгласно указанията в т.4 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС; че съдебният състав не е следвало да предоставя на ответника възможност за отговор на исковата молба по причина, че искането за прекратяване на делото е направено преди връчване на препис от молбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Молбата е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК. Възражението на ответницата за недопустимост на молбата поради липса на списък по чл.80 ГПК е неоснователно. С молбата е поискано допълване на определението за прекратяване на делото, в което изобщо няма произнасяне по претенцията на молителя за разноски, а не изменение на определението в частта за разноските, към която хипотеза са относими задължителните указания в т.9 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявен от М. С. С. иск за отмяна на арбитражно решение, постановено по в. а. д. № 97/2015 г. на АС при Б., по реда на чл.48 във вр. с чл.47 ЗМТА.
Преди връчване на препис от исковата молба на ответниците, сред които и молителят [фирма], ищцата е депозирала молба вх. № 2371/01.03.2017 г., с която е уведомила съда, че с определение на Софийски апелативен съд е обезсилен издаденият въз основа на арбитражното решение изпълнителен лист, и е поискала производството по делото да бъде прекратено. Обезсилването на изпълнителния лист не съставлява основание за прекратяване на производството по чл.48 ЗМТА и предвид обстоятелството, че в молбата не е направено изявление за оттегляне или отказ от иска, настоящият състав е преценил, че не е десезиран от разглеждането на спора и е разпоредил да се изпратят преписи от исковата молба на ответниците за отговор по чл.131 ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника [фирма], който е възразил срещу допустимостта и основателността на иска и е поискал присъждане на разноски. Във връзка с искането за разноски с отговора е представен договор за правна защита и съдействие от 03.05.2017 г.
С молба от 12.06.2017 г. ищцата М. С. е оттеглила иска по чл.47 ЗМТА и е поискала да бъде прекратено производството за отмяна на арбитражното решение. Във връзка с молбата е постановено определение № 117 от 16.06.2017 г., с което производството по т. д. № 446/2017 г. е прекратено поради оттегляне на иска. При постановяване на определението съдебният състав е пропуснал да се произнесе по претенцията на [фирма] за разноски и предвид разпоредбата на чл.248 ГПК молителят има право да иска допълване на определението в частта за разноските.
Неоснователен е доводът на ответницата по молбата, че с оглед задължителните указания в т.4 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на молителя не се следват разноски за производството по чл.48 ЗМТА. Указанията в т.4 от тълкувателното решение са относими към производството за отмяна на влязло в сила решение по чл.303 и сл. ЗМТА и в конкретния случай са неприложими, предвид постановеното по делото определение за прекратяване на производството по иска с правно основание чл.47 ЗМТА и основанието, от което молителят /ответник по иска/ извежда претенцията си за разноски – чл.78, ал.4 ГПК. Правото на разноски по чл.78, ал.4 ГПК не зависи от това дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, поради което неоснователен е и доводът, че молителят няма право на разноски, тъй като чрез снабдяването си с изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение е станал причина за завеждане на делото.
За да бъдат присъдени разноски по чл.78 ГПК, страната, която ги претендира, следва да докаже реалното им извършване. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение №6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението; В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.
Молителят [фирма] претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 571.20 лв. Адвокатското възнаграждение е уговорено в представения с отговора по чл.131 ГПК договор за правна защита и съдействие от 03.05.2017 г. В т.ІІІ на договора е посочено, че договореното възнаграждение се заплаща „авансово по сметка”, а в т. ІV е вписано „платена сума 571.20 лв. с ДДС”. Като се има предвид изричната уговорка в т.ІІІ, че възнаграждението се заплаща авансово по сметка, изразът в т.ІV „платена сума” следва да се разбира в смисъл, че сумата 571.20 лв. е платена преди сключване на договора по банкова сметка на пълномощника – адвокат, респ. на представляваното от него адвокатско дружество, а не в брой. Поради това договорът не може да служи като разписка и да удостовери факта на плащане на възнаграждението. С отговора по чл.131 ГПК молителят не е представил банкови документи, доказващи реално плащане на сумата 571.20 лв. и постъпването й по банкова сметка на пълномощника – адвокат. При липса на доказателства за реално плащане не е съществувало основание договорената като адвокатско възнаграждение сума да бъде присъдена на молителя под формата на разноски по чл.78, ал.4 ГПК – в този смисъл са и указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Без да се обсъжда дали е допустимо в хипотезата на прекратяване на делото в закрито заседание ответникът да представи доказателства за направените от него разноски едва с молбата по чл.248 ГПК, в случая извършването на разноски за адвокатско възнаграждение не може да се счете за доказано и с представеното в производството по чл.248 ГПК преводно нареждане от 10.05.2017 г. Според клаузите на т.ІІІ и т.ІV от договора за правна защита и съдействие адвокатското възнаграждение е платено „авансово”, което предполага плащането да предхожда датата на сключване на договора – 03.05.2017 г., а преводното нареждане удостоверява плащане от по-късна дата – 10.05.2017 г. В преводното нареждане като основание за превода е вписано „фактура 1/03.05.2017 г.”, каквато не е представена по делото, и доколкото в нареждането няма препращане към договора от 03.05.2017 г., не може да се направи извод, че фактурата е издадена за уговореното в този договор адвокатско възнаграждение и че плащането е в изпълнение на същия договор. След като молителят не е доказал, че адвокатското възнаграждение действително е платено, няма основание възнаграждението да му бъде присъдено като разноски по чл.78, ал.4 ГПК, включително по реда на чл.248 ГПК.
По изложените съображения молбата за допълване на определение № 117 от 19.06.2017 г. в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], молба вх. № 7893/13.07.2017 г. за допълване на определение № 117 от 16.06.2017 г. по т. д. № 446/2017 г. на ВКС, Търговска колегия, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :