Определение №159 от 42047 по гр. дело №6723/6723 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 159

Гр.С., 12.02.2015г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари през двехиляди и петнадесета година, в състав

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.6723 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Е. С. срещу решение №.274/4.08.2014г. по г.д.№.522/14г. на Окръжен съд [населено място] – с което е потвърдено решение №.342/9.04.14г. по г.д.№.2576/13г. на Великотърновски районен съд – с което е отхвърлен предявения от Н. С. срещу Денка Т. иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, инкорпориран в нот. акт №.1622, д.№.435/12г. на нотариус Д. Р..
Ответната страна Денка Р. Т. оспорва жалбата, вкл. като недопустима предвид ограничението на чл.280 ал.2 ГПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение /цената на иска, определена по реда на чл.69 ал.1 т.4 ГПК, е над установения в чл.280 ал.2 ГПК минимален размер от 5000лв. (15968,79лв.)/ и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице условията на чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на процесния договор, тъй като купувачът не е неизправна страна по него. Задължението му за плащане на цената е изпълнено предварително-преди прехвърлянето на собствеността. В нотариалния акт продавачът чрез представителя си е потвърдил волята си да приеме изпълнение по този начин, поради което за продавача не може да възникне потестативно право да развали договора /по аналогия на чл.194 ал.1 и чл.264 ал.3 ЗЗД/. По правило това право може да бъде упражнено тогава, когато в договора има поети задължения и впоследствие по вина на длъжника обективно тези задължения не бъдат изпълнени – каквато хипотеза не е налице. Купувачът е извършил плащане на покупната цена на имота чрез средства, които в продължение на много години е давал за издръжката и гледането на наследодателя на ищеца.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 КТ. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС по въпросите „Налице ли са основания за развалянена договор за покупко-продажба, след като в нотариалния акт пълномощникът на продавача изрично е заявил, че е получил цената на сделката и няма поети задължения за бъдещо плащане на суми по този акт, когато се установи при условията на пълно и главно доказване неверността на удостовереното обстоятелство за получаване на цената?” /реш. 403/10.01.12г. по г.д.№.1543/10, ІІІ ГО на ВКС, реш. №.402/17.01.12г. по г.д.№.449/11 на ІІІ ГО на ВКС, реш.№.173/27.07.10 по г.д.№.5166/08г., ІV ГО на ВКС/ и ”Има ли право купувачът по договор за покупко-продажба при наличие на изправен продавач да трансформира едностранно и извънсъдебно задължението си за парична престация в задължение за даване на издръжка в натура? /ТР 96/66 ОСГК/, както и по въпросите „Възможна ли е извънсъдебна едностранна трансформация на парично задължение в задължение за гледане и издръжка?” и „Допустимо ли е остойностяването на грижи в пари на базата на свидетелски показания?” , които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Настоящият състав намира, че основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Съгласно разясненията, дадени с т.1 от ТР №.1/2009г. ОСГТК на ВКС, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правните изводи на съда и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда – но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Първият поставен въпрос е конкретен, фактически, и отговора му може да бъде даден след анализ на доказателствата по делото при решаване на спора по същество. Той съдържа и условие, което не е налице – съдът не е приемал, че е установено при условията на пълно и главно доказване неверността на удостовереното обстоятелство за получаване на цената. От друга страна, същият е и неотносим, тъй като не е обсъждана хипотеза, в която е налице неизпълнение на задължението на купувача за плащане на цената – напротив, искът е отхвърлен именно защото е прието, че купувачът е бил изправен и е платил предварително цената. Същевеременно, несъгласието с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилни ли са дадени фактически констатации на въззивния съд и обосновано ли е решението му. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след допускането й до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК. Горепосоченото важи и относно втория въпрос – който е изцяло неотносим към предмета на спора – съдът не е обсъждал има ли право купувачът по договор за покупко-продажба при наличие на изправен продавач да трансформира едностранно и извънсъдебно задължението си за парична престация в задължение за даване на издръжка в натура, респективно не е основал решението си на подобни мотиви.
Не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Изведените от касатора въпроси не са били предмет на обсъждане от въззивния съд и той не е основал решаващата си воля на изводи в тази връзка. Предвид изложеното липсва годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.274/4.08.2014г. по г.д.№.522/14г. на Окръжен съд [населено място]
Определението е окончателно.

П.: ЧЛЕНОВЕ:

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
fertte salla test