О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
гр. С. 13.01. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание, състав:
П.: Ценка Георгиева
Членове: Илияна Папазова
Майя Русева
като изслуша докладваното от съдия Ц. Г. ч. гр. д. № 6199/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. С. П., чрез адв. И. И. против определение № 22462 от 20.11.2015 г. по гр. д. № 12918/2015 г. на Софийски градски съд, II “В” въззивен състав.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение Софийски градски съд е потвърдил отказа на съдия по вписванията към Службата по вписвания – С. да впише влязло в сила решение от 16.09.2014 г. по в. гр. д. № 4661/2013 г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 30.01.2012 г. по гр. д. № 2148/2006 г. на СРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Е. Н. срещу П. С. П. и М. М. П. иск за съдебна делба на апартамент № 9, находящ се [населено място], [улица], ет. 4, с обща площ 144, 34 кв. м.
В. съд е приел, че с подадената молба за вписване на приложеното съдебно решение не са представени доказателства за внесена държавна такса в дължимия по чл. 2 Т. размер и след като се е позовал на ТР № 7 от 25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г. е потвърдил отказа на съдията по вписванията.
Срещу така постановеното въззивно определение е подадена частна касационна жалба, предмет на настоящото производство. В изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към жалбата е приложено изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Нито жалбата, нито изложението обаче съдържат правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК от значение за решаването на делото, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правен въпрос, който да е от значение за изхода на конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Съгласно посоченото по-горе Тълкувателно решение непосочването на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 22462 от 20.11.2015 г. по гр. д. № 12918/2015 г. на Софийски градски съд, II “В” въззивен състав.
Определението е окончателно
.
П.:
Членове: