О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 09.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №3470/2018 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№103228/30.7.2018 г., подадена от адв. А. А. – процесуален представител на „ДЖОРДАНС“ ЕООД – Пловдив, срещу определение №14925/03.7.2018 г. по гр.д.№2316/2018 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., II- В въззивен състав, с което е оставена без уважение молбата на „ДЖОРДАНС“ ЕООД – Пловдив, за изменение на решение №2294/12.4.2018 г. по посоченото дело, в частта за разноските, по реда на чл.248 ГПК.
Обстоятелствата по делото са следните:
С решение №2294/12.4.2018 г. по гр.д.№2316/2018 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., II- В въззивен състав, в частта за разноските, въззивната инстанция е присъдила на ищцата деловодни разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 930 лева. В атакуваното пред настоящата съдебна инстанция определение, по молба на ответника по исковата молба, е прието, че съгласно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът е 859 лева, като присъдените за въззивното производство разноски на ищцата не надхвърлят значително този размер.
Срещу определението на въззивната инстанция по чл.248 ГПК е подадена описаната по-горе частна жалба, в която се твърди, че атакуваното определение е неправилно, тъй като присъденият размер е завишен спрямо фактическата и правна сложност на спора, а другата страна не е подала отговор срещу въззивната и частната въззивна жалба и по тях е депозирала само писмена защита. Позовава се на т.3 от ТР №6/2012 г. на ВКС ОСГТК. Моли за намаляване на присъдения адвокатски хонорар.
Ответницата по частната жалба В. Г. С. не заявява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира следното:
Частната жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна, по следните съображения:
Обжалваното определение е правилно и съобразено с изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. по отношение на неоценяемите искове по трудови дела, за които размера на адвокатското възнаграждение се определя, съобразно размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ, която в процесния случай е 420 лева. Поради това по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ дължимият минимален размер по тези два иска е 860 лева, а за оценяемия иск – 300 лева, или общо 1160 лева. При договорен размер на адвокатско възнаграждение между ищцата и процесуалния й представител от 930 лева не е налице прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.
Ето защо частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – потвърди.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №14925/03.7.2018 г. по гр.д.№2316/2018 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., II- В въззивен състав
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: