Определение №161 от 43931 по ч.пр. дело №426/426 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
гр. София, 10.04.2020 год.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 18.03.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.дело № 426/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Медикус Алфа медико-дентален център“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу разпореждане № 7961 от 26.10.2019 г. по т.д. № 666/2014 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което на основание чл. 306, ал. 2 във вр. чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК е върната молба с вх. № 22770/25.07.2019 г., подадена от настоящия жалбоподател, за отмяна на влязлото в сила решение № 308 от 10.11.2017 г., постановено по в.т.д. № 325/2017 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното разпореждане. Твърди се, че дължимата за производството по молбата за отмяна държавна такса не е правилно изчислена съгласно чл. 18, ал. 1 ТДТССГПК. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по молбата за отмяна.
Против частната жалба е постъпил съвместен писмен отговор от „Евелин“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], и „БОБ – Тони“ ООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], като съдружници в гражданско дружество „Пампорово комерс“ ДЗЗД, БУЛСТАТ:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния им пълномощник, в който се изразява становище за нейната недопустимост по съображения, че постановеното разпореждане не осуетява по-нататъшното развитие на производството и не води до неговия край, поради което не подлежи на самостоятелен контрол.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид материалите по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
За да постанови обжалваното разпореждане, съдията-докладчик от Пловдивския окръжен съд е приел, че постъпилата молба за отмяна е нередовна, доколкото не отговоря на изискванията на чл. 306, ал. 1 във вр. с чл. 261, т. 4 ГПК. Поради това, с разпореждане № 6408 от 26.07.2019 г. молбата за отмяна е оставена без движение до отстраняване на допуснатата нередовност, а именно да бъде представен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 12 480 лв., дължима за извънинстанционното производство, като на молителя са указани последиците от неизпълнението. Препис от разпореждането с дадените указания е редовно връчен на молителя на 09.09.2019 г. чрез процесуалния му пълномощник. Администриращият молбата за отмяна съд е констатирал, че в рамките на законоустановения едноседмичен срок не е отстранена нередовността на молбата за отмяна, като не е заплатена дължимата държавна такса, поради което е върнал молбата на основание чл. 306, ал. 2 във вр. с чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК.
Обжалваното разпореждане е правилно.
В случая, в рамките на осъществената от първоинстанционния съд проверка за редовност на молбата е констатирано несъответствие с изискването за представяне на доказателства за внасяне по сметка на ВКС на дължимата за разглеждане на молбата за отмяна държавна такса. Съгласно чл. 306, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 261, т. 4 ГПК и чл. 18, ал. 1, предл. второ ТДТССГПК по молба за отмяна се дължи държавна такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес, която в конкретния случай, с оглед цената на предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 631а ТЗ за обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, правилно е изчислена и възлиза на указаната в разпореждането сума в размер на 12 480 лв. За така констатираната нередовност, начинът за отстраняването й и срокът, в който следва да бъде сторено това, настоящият жалбоподател е редовно уведомен по надлежния ред, видно от върнатото по делото съобщение, като изрично е предупреден и за последиците от неизпълнението на указанията, но въпреки това в законоустановения едноседмичен срок по чл. 262, ал. 1 ГПК нередовността не е отстранена. Съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 2 ГПК при неотстраняване в срок на констатирани нередовности на молба за отмяна, администриращият я съд прилага разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно – връща молбата.
С оглед неизпълнение на дадените указания и в съответствие с процесуалните правила нередовната молба за отмяна е била върната законосъобразно, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 7961 от 26.10.2019 г. по т.д. № 666/2014 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, XII състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар