Определение №162 от 43538 по тър. дело №2179/2179 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 162

София, 14.03.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2179/2018 година

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 9727 от 25.05.2018 г., подадена от „Интеркапитал Пропърти Дивелопмънт” А., ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 784 от 02.04.2018 г. по в.гр.д. № 3483/2018 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което е потвърдено решение № 1543 от 07.03.2017 г. по гр.д. № 3725/2016 г. на Софийски градски съд, първо г.о., 1 състав. С посоченото решение дружеството е осъдено на основание чл.55, ал.1, пр.трето от ЗЗД да заплати на С. Н. З. сумата 43 000 евро, представляваща заплатена цена по предварителен договор от 16.10.2011 г. и споразумение от 13.08.2013 г., получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.12.2015 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за процесуална и материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Според касатора, по делото не е извършена прецизна преценка относно предпоставките за разваляне на договора и доколко това право е надлежно упражнено. Причините, поради които З. е направила изявление за разваляне на договора, а именно – неизпълнение на задължението за прехвърляне на имота, чист от вещни тежести, не попадат в никоя от предвидените в чл.87, ал.1 и ал.2 ЗЗД хипотези, поради което се твърди неосъществяване на фактическия състав, пораждащ правото да се претендира връщане на даденото на отпаднало основание.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Ответницата по касация С. Н. З., гражданин на Руска Федерация, чрез процесуалния си пълномощник, е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за липса на основание за допускане на касационно разглеждане. Развити са и доводи за неоснователност на жалбата, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови атакуваното решение, въззивният състав, препращайки и към възприетата от първата инстанция фактическа обстановка, е счел за установено: Възникване на правоотношение по валидно сключен на 16.10.2011 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с последващо заместване на купувача във всички негови права и задължения от ищцата, със съгласие и на продавача, обективирано в тристранно споразумение; Плащане на покупната цена в размер на 43 000 евро; Неизпълнение на вмененото на продавача задължение за прехвърляне на имота – чист от всякакви тежести; Надлежно упражнено от ищцата преобразуващо право по чл.87, ал.1 ЗЗД за разваляне на предварителния договор с едностранно волеизявление до длъжника с предупреждение, че договорът ще се счита за развален при неизпълнение в дадения 60-дневен срок. Преценката за настъпване на правните последици от надлежно упражненото от ищцата право по чл.87, ал.1 ЗЗД е извършена след обсъждане на събраните в първоинстанционното производство и неоспорени от ответника писмени доказателства – нотариална покана, изхождаща от упълномощено от ищцата лице, редовно връчена на ответното дружество, и неявяването на надлежен представител на продавача за сключване на окончателен договор на посочените в поканата ден, час и нотариална кантора. Изведен е извод, че след като предварителният договор е развален, то претендираните суми са дадени на отпаднало основание и подлежат на връщане на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. В мотивите към атакувания съдебен акт са развити подробни правни аргументи относно предпоставките за извънсъдебно разваляне на сключения договор и тези, предвидени в чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Съдебният състав на САС е счел за ирелевантни доводите на дружеството, свързани с правото за разваляне на договора без предупреждение. Прието е, че изявлението за разваляне на предварителния договор не е основано на уредените вал.2 на чл.87 ЗЗД хипотези: при невъзможност на изпълнението /изцяло или отчасти/, при безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника или при неизпълнение в уговореното време при фикс сделките.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2,пр.3 ГПК е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, който може да се констатира от съда, без да е необходим анализ и преценка за законосъобразност и обоснованост. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ/отменен закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, както неоснователно се поддържа от касатора и то с мотиви, възпроизвеждащи изцяло изложените оплаквания в касационната жалба. Доводите, с които е обоснована поддържаната от касатора самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване, са изцяло релевантни към основанията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК и те могат да се преценяват само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите по чл.280, ал.1 ГПК, но не и в селективния стадий на производството пред ВКС.
При този изход на делото, искането на ответницата по касация за присъждане на разноски в размер на 3 000 лв., съобразно приложените към писмения отговор списък по чл.80 ГПК и доказателствата към него, е основателно.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 784 от 02.04.2018 г. по в.гр.д. № 3483/2018 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав.
ОСЪЖДА „Интеркапитал Пропърти Дивелопмънт” А., ЕИК[ЕИК], да заплати на С. Н. З. сумата 3000/три хиляди/ лева – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар