4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
[населено място] ,03.04.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на първи април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2578/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Л. Б. против решение № 83/24.04.2018 г. по т.д. № 44/2018 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 51/13.10.2017 г. по т.д.№ 126/2015 г. на Окръжен съд – Търговище. С потвърденото решение е уважен предявеният от „ Корект кредит 1 „ ООД , по реда на чл.422 ал.1 ГПК, иск за установяване вземане на ищеца от ответника Й. Б., дължимо солидарно с трето за спора лице, на основание запис на заповед от 15.01.2014 г., в размер на 106 950 лева. Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение, като счита, че съдът се е произнесъл в противоречие с диспозитивното начало, посочвайки в диспозитива на решението си освен абстрактната менителнична сделка, въз основа на която е предявено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, предпоставило предявяването на иска , каузалната причина за издаването на записа на заповед – договор за заем от 15.01.2014 г., в обезпечение на задълженията на заемателя по който е издаден записа на заповед. В тази връзка се позовава на вече осъществена в полза на ищеца защита – по т.д.№ 107/2015 г. на Окръжен съд –Търговище, резултатът от която, обаче, не следва автоматично да се пренася в правоотношението между настоящите страни, доколкото ответникът нито е страна в същото, нито е страна по сключения договор за заем.В евентуалност се твърди неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон, досежно преценката за редовността на записа на заповед, компрометирана според касатора от съставянето му от двама издатели – Й. Б. лично и като представляващ Кооперация „Областен кооперативен съюз” – [населено място], в противоречие с чл.537 ТЗ, предвид неприложимост на чл.513 ал.1 ТЗ. Касаторът се позовава на нарушения във връзка с изготвянето на доклада и разпределението на доказателствената тежест в процеса, както и с приемането на доказателства, обосновали решаващи правни изводи, но представени след преклузивния за това срок. Въведено е и неправилно приложение на чл.76 ЗЗД .
Ответната страна – „Корект кредит 1„ООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно обхвата на касационните доводи и формулираните правни въпроси, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът основава вземането си / това по обжалваната част на въззивното решение / на запис на заповед, издаден от ответника Й. Б. – лично и в качеството на представляващ Кооперация „Областен кооперативен съюз” – Търговище. С исковата молба е въведена каузална причина за издаването на записа на заповед – в обезпечаване на възникнали от сключен между ищеца и „Областен кооперативен съюз” – Търговище договор за заем. Отговорността на заемополучателя е предмет на приключило с влязло в сила съдебно решение производство по т.д.№ 107/2015 г. на Окръжен съд – Търговище, като е прието за установено вземане на „Корект Кредит 1„ООД от Кооперация „ Областен кооперативен съюз„ Търговище, въз основа на договора за заем от 15.01.2014 г., в размер на 106 950 лева. Отговорността на Й. Б. за вземането по записа на заповед се претендира като солидарна с тази на заемополучателя, също издател по записа на заповед. Ответникът е оспорвал иска с довода за нищожност на менителничния ефект, предвид издаването му от повече от едно лице / двама издатели /, в противоречие с чл.535 ТЗ , при непосочено място на плащане, както и като неизходящ от посоченото за издател лице / неавтентичност на положения подпис на Й. Б. /. Противопоставен е и довод за противоречие на договора за заем със закона , предвид сключването му от нефинансова институция, непритежаваща лиценз за предоставяне по занятие на заемни средства, както и че договорените в заем суми не са реално предоставени на заемополучателя.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът е уважен, въззивният съд очевидно не е споделил ,макар мълчаливо , довода на въззивника – ответник, за недопустимост на първоинстанционното решение, поради произнасяне в разрив с диспозитивното начало в процеса, коментирайки съобразяването на каузалната причина за издаването на ефекта в съответствие със задължителните указания в т.17 на ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Не е споделил възражението за нередовност на записа на заповед, респ. на нищожност, вкл. като издаден от повече от едно лице и независимо от липсата на посочен в менителничния ефект начин на задължаване на двамата издатели. В този смисъл се е позовал на съответно приложение на чл.513 ал.1 ТЗ и към записа на заповед, съгласно препращащата норма на чл.537 ТЗ. Приел е за доказано качеството на заемодателя – ищец като финансова институция, съгласно чл.3 ал.2 от ЗКИ. Размерът на задължението, обезпечено със записа на заповед, е установяван със съдебно-икономическа експертиза.
В изложението по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, касаторът се позовава на недопустимост на въззивното решение, като формулира и въпроса: „ Валиден ли е запис на заповед, издаден от две лица ?„ – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Не може да бъде споделена вероятна недопустимост на въззивното решение , поради нарушение на принципа за диспозитивното начало в процеса. Искът по реда на чл.422 ал.1 ГПК се основава на запис на заповед, предявен и като основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. Посочването и разглеждането на каузалната причина за издаването на ефекта не е в противоречие с принципа на диспозитивното начало в процеса, а в пълно съответствие със задължителните указания в т.17 на ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, вкл. досежно преценка падежа на записа на заповед спрямо изискуемостта на обезпечаваните с издаването му задължения по реалния договор. Диспозитивът на решението изрично упоменава основанието на установеното вземане към ответника – записа на заповед от 15.01.2014 г. . Упоменаването в диспозитива на решението и на каузалната сделка, в обезпечаване на която е издаден ефекта, не опорочава същото, след като искът е разгледан в съответствие с наведените в обстоятелствената част факти и съобразно петитума му.
Формулираният въпрос удовлетворява изискването за правен – въведен е от ответника в спора и отговор на същия е обосновал решаващ извод за действителност на менителничния ефект. Въпросът, обаче, не е обоснован с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Не е налице противоречива практика по приложението на чл. 537 вр. с чл.513 ал.1 ТЗ, в хипотезата на запис на заповед с повече от един издател.Постановено е решение по реда на чл.290 ГПК – № 71/03.07.2012 г. по т.д.№ 444/ 2011 г. на ІІ т.о. на ВКС, в което е дадено идентично на приетото от въззивния съд разрешение на този въпрос. Не се обосновават предпоставки , съобразно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1 / 2009 г. на ОСГТК на ВКС, за преодоляването на тази практика, като погрешна, с оглед промяна в обществените условия или изменение на законодателството.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 83/24.04.2018 г. по т.д. № 44/2018 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: