О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
С., 13.02.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 6868 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Професионална техническа гимназия „Н.Й. В.” [населено място], представлявана от директора С., чрез процесуалния представител адвокат Я. против въззивно решение № 287 от 15.07.2014г. по в.гр.д. № 272/14г.на Окръжен съд Враца, с което е потвърдено решение № 103 от 17.02.14г. по гр.д. № 4575 по описа за 2013г. на Районен съд Враца, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ и са присъдени разноски.
В. съд е постановил акта си след като е възприел извода на първоинстанционния за незаконосъобразност на извършеното на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ уволнение на ищцата, заемаща длъжността „старши учител общообразователен предмет в гимназиален етап”. Счел е, че работодателят е злоупотребил с правата си, въвеждайки за нея, която е с висше образование със специалност „химия и физика” и квалификация „учител по химия и физика”, като е преподавала по учебен предмет „химия и опазване на околната среда”, новото изискване да притежава висше образование, квалификационна степен „магистър” по специалност „биология и химия”. Връчената й нова длъжностна характеристика е за длъжността „старши учител общообразователен предмет в гимназиален етап – биология и здравно образование и химия и опазване на околната среда”. Според въззивния съд „посоченото изискване за образование по биология в новата длъжностна характеристика не съответства на характера и нуждата в учебния план за 2014/2015г., където остава предмета „химия и опазване на околната среда”. На практика работодателят е създал нов предмет „биология и химия”, какъвто не съществува в учебния план.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпрос, който може да бъде конкретизиран по следния начин: „Може ли работодателя да променя минималните изисквания за заемане на длъжността „учител”, определени с Инструкция № 2, които в случая са завършено висше образование по образователно-квалификационна степен „магистър”, „бакалавър” или „специалист” по специалност от професионалното направление съгласно Класификатора на областите с висше образование и професионални направления? Позовава се на решение № 1238/05г.по гр.д.№ 770/03г.на ІІІ г.о.,съгласно което за нуждите на учебния процес работодателят може да предвиди по-високо по степен образование. Твърди, че в конкретния случай – с оглед предвидените часове през учебната 2013/2014г., нуждата е за служител с точно така определената образователна-квалификационна степен.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорват нейната допустимост /поради липса на ясно формулиран въпрос/ и основателност, като счита, че нормативната уредба допуска процесната длъжност да бъде изпълнявана както от служител, притежаващ специалност „химия и физика”, така и „химия и биология”. Като е въвел изискване длъжността да се изпълнява само от служител, притежаващ специалност „химия и биология”, работодателят е злоупотребил с правата си, защото е бил воден от единствената цел да уволни служителя със специалност „химия и физика”.
К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Поставеният от касатора въпрос, който е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, е от значение за изхода на спора. По него, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване, защото е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената практика и посоченото от касатора специално основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК не е налице.
Действително – съгласно установената практика /например решение № 192 от 14.06.2013г. по гр.д.№ 680/12г.на ІV го.о./ преценката на работодателя за промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност е суверенна и е по целесъобразност. Когато изискванията за заемане на определена длъжност са определени в нормативен акт, няма пречка работодателят да определи нови, пред вид нуждите на предприятието / в случая на учебния процес/, но те трябва да се отнасят за заеманата длъжност. Посоченото не важи, когато работодателят противопоставя изискване за нова длъжност, с нови трудови функции, които ищецът не е изпълнявал по сключения между страните трудов договор. Работодателят не може чрез промяна на изискванията за заемане на длъжността да променя последната. В случая съгласно длъжностната характеристика на ищцата, тя е заемала длъжността „старши учител”, преподавайки по предмет, съответстващ на притежаваната от нея специалност „химия и физика”, а й е връчена нова длъжностна характеристика за длъжност „старши учител общообразователен предмет в гимназиален етап – Биология и здравно образование и химия и опазване на околната среда”. Когато се променя самата длъжност и се създава нова, основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 ал.1 т.6 от КТ е неприложимо. Това е така, защото посоченият фактически състав предпоставя промяна в изискванията за образование и/или професионална квалификация, която да е настъпила след сключването на трудовия договор и да се отнася за длъжността, която е заемал работника по силата на трудовото правоотношение /решение № 4 от 4.02.2013г.по гр.д.№ 191/12г. на ІV г.о. на ВКС/.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 287 от 15.07.2014г. по в.гр.д. № 272/14г.на Окръжен съд Враца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. : ЧЛЕНОВЕ :