4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
гр. София, 14.03.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 07.03., две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2513/17 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М. Х. Г. и Н. Д. М. срещу решение № 171 от 17.07.2017 г. на АС-Варна по в.т.д. №298/2017 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №275 от 20.04.2016 г., постановено по т.д. № 1066/2012 г. на ОС-Варна, в осъдителните му части, с които двамата касатори са осъдени да заплатят солидарно на „Р./БЪЛГАРИЯ/“ЕАД –София сумите от: 37 000 лева-предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит от 22.08.2012 г., 6 359,86 лева-сбор от договорни лихви върху вноски с падежи от 10.03.2014 до 10.07.2016 г. и за периода: 10.07.2016 г. до 19.07.2016 г., 935,44 лева-наказателна лихва на основание чл.33 ал.2 от договора за същия общ период, както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за нарушения на материалния закон при постановяване на обжалваното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат като изпълнени селективните критерии за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 ГПК/ ред. преди изм. в ДВ бр.86/2017 г./.
Ответната по касационната жалба страна в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация. Претендира разноски в размер на 450 лева-юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен така предявения иск, съдебният състав се е позовал на следните факти, установени по делото:
Между касаторите: М. Г. като кредитополучател и Н. М.-съдлъжник, от една страна, и „Р./БЪЛГАРИЯ/“ЕАД– София- кредитодател е сключен договор за потребителски кредит, по силата, на който е отпусната от банката на кредитополучателя сумата от 41 040,40 лева, с които е била заверена разплащателна сметка на същия на 23.08.2012 г.. Последният е погасявал задълженията си към банката, съобразно погасителен план-част от самия договор в продължение на 12 месеца. Последната погасителна вноска е направена на 11.02.2014 г. . От последното плащане до датата на подаване на ИМ в съда е изминал период по-дълъг от 31 дни, с което се осъществява условието в уговорката в чл.8.1 от договора, даващо право на банката да обяви договора за предсрочно изискуем по отношение на дължимите анюитети с ненастъпил падеж. Според съда, няма пречка обявяването да стане от страна на кредитора със самата искова молба, т.е. с връчването на препис от същата на длъжника, доколкото обективните предпоставки за това са били налице към този момент, а в самата ИМ се съдържа ясно и недвусмислено волеизявление за обявяване на цялото вземане по кредита за безсрочно изискуемо. По изложените съображения искът по чл.430 ТЗ, както и акцесорните претенции за възнаградителна и наказателна лихва за съответните периоди върху главницата са уважени до посочените размери.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК към настоящата касационна жалба е формулиран правен въпрос, който се свежда до това, възможно ли е предсрочната изискуемост на задължения, произтичащи от договор за банков кредит, да се обяви от страна на банката на длъжника с връчването на ИМ при предявяване на иск за осъждане на длъжника да заплати същите тези задължения. Твърди се, че по този въпрос е налице противоречие в отговора, даден в обжалваното решение с този в т.18 от ТР №4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС-основание за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС, Второ т.о. счита, че не налице твърдяното противоречие с посочената задължителна практика на ВКС по следните съображения: Задължителните указания в т.18 от ТР 4/13 на ОСГТК за това, че предсрочната изискуемост на вземането трябва да е била обявена в един по-ранен момент, предшестващ подаването на ИМ и не може за става със самото й подаване, се отнасят до предявените по специалния ред на чл.422 ал.1 ГПК установителни искове, иницииращи спорно исково производство като продължение на заповедното производство. Тези указания се базират на спецификата на подобни искове, произтичащи от техния характер и намират своето основание в самата законова разпоредба на чл.422 ал.,1 ГПК, според която исковете предявени по този ред се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, към който момент предсрочната изискуемост следва вече да е настъпила. От изложеното следва, че задължителните указания на ВКС в цитираното ТР ,т.18 не се отнасят за предявените по общия ред осъдителни искове с правно основание чл.430 ТЗ, поради което и липсва противоречие на обжалваното решение с приетия в това ТР отговор на въпроса.
Следователно, не се обосновава основание за допускане до касация на обжалваното въззивно решение.
В полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78 ал.8 ГПК в размер на 150 лева, с оглед приключването на процеса във фазата на проверката по по чл.288 ГПК.
На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 171 от 17.07.2017 г. на АС-Варна по в.т.д. №298/2017 г..
ОСЪЖДА М. Х. Г. и Н. Д. М. да заплатят на „Р./БЪЛГАРИЯ/“ЕАД –София сумата от 150 лева юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78 ал.8 ГПК .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.