1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
гр. София, 10.04.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 668 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/ – [населено място], представлявано от ликвидатора Ч., срещу разпореждане от 7. 12. 2017 г. на съдията-докладчик по т. д. н. № 3437/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната подадената от дружеството касационна жалба срещу постановеното по делото решение № 2247 от 2. 11. 2017 г.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и се прави искане за отмяната му. Сочи се, че жалбоподателят е изпълнил указанията на съда и недвусмислено е посочил основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Излагат се доводи, че предпоставките по ал. 2 на чл. 280 ГПК са независими от тези по ал. 1.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 2 ГПК в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да върне подадената от [фирма] касационна жалба срещу решението по т. д. н. № 3437/2017 г. на Софийски апелативен съд на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, съдията-докладчик по делото е приел, че в предоставения с разпореждане от 14. 11. 2017 г. едноседмичен срок жалбоподателят не е отстранил нередовността на касационната жалба, изразяваща се в непредставяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Разпореждането за връщане на касационната жалба е неправилно.
[фирма] е обжалвало постановеното по т. д. н. № 3437/2017 г. на Софийски апелативен съд въззивно решение с касационна жалба. В жалбата се прави позоваване на недопустимост на атакуваното решение в частта, с която въззивният съд е обявил в несъстоятелност [фирма] /в ликвидация/ на основание чл. 630, ал. 2 ТЗ. Жалбоподателят поддържа, че в нарушение на императивната норма на чл. 272а, ал. 1, пр. 3 ТЗ вместо да върне делото на първоинстанционния съд за постановяване на акт за обявяване на дружеството в несъстоятелност, въззивният съд недопустимо е отстранил сам пропускът в обжалваното решение. Сочи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилни били изводите на съда, че жалбоподателят – длъжник не е оборил презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ и че затрудненията му не са временни. Излагат се доводи срещу съображението на съда, че откритото производство по ликвидация на дружеството е индиция за наличие на сериозни финансови затруднения предвид осъщественото доказване на извършването на плащания от дружеството към датата на ликвидацията. Оспорва се заключението на въззивния съд, че към 24. 11. 2015 г. е съществувала невъзможност за длъжника да изпълнява изискуемите си парични задължения по търговски сделки.
С разпореждане от 14. 11. 2017 г. съдията-докладчик е оставил жалбата без движение и е дал указания на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите на жалбата като жалбата бъде приподписана от адвокат и се представят документ за внесена държавна такса и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят в срока за отстраняване на недостатъците на жалбата е представил молба с приложени доказателства за внесена държавна такса и за юридическа правоспособност на представляващия го ликвидатор. В молбата е направено изрично уточнение, че се претендира допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като решението е очевидно неправилно.
Съгласно чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК касационната жалба се връща от въззивния съд, когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности. Приложението на неблагоприятните последици по цитираната процесуална норма е следствие от неотстраняване в срок на правилно посочени от съда нередовности на касационната жалби. В случая не би могло да се приеме, че се е осъществило основанието по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК за връщане на касационната жалба с оглед неизпълнението от жалбоподателя на указанията на въззивния съд за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Със Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален закон (ДВ, бр. 86/2017 г.) са създадени нови основания за допускане на касационно обжалване в ал. 2 на чл. 280 ГПК. Съгласно разпоредбата независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Основанията за достъп до касация по чл. 280, ал. 2 ГПК са различни от посочените в ал. 1 и са регламентирани като самостоятелни предпоставки за допускане на касационно обжалване. Прилагат се независимо от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК и са пряко свързани с пороците на въззивното решение, визирани в чл. 281 ГПК като основания за касационно обжалване. Ето защо и с оглед предписаното от разпоредбата на чл. 284 ГПК съдържание на касационната жалба не се изисква представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, когато се прави позоваване на предпоставките по чл. 280, ал. 2 ГПК. Законодателят свързва редовността на касационната жалба с наличие на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване само в хипотезата на изтъкнати предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК като изложението може както да бъде представено като приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, така и да бъде инкорпорирано в касационната жалба. В случая при обжалване на въззивното решение касаторът поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за достъп до касация, без да е въвел кумулативно условията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не дължи представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения и с оглед отстраняването на останалите констатирани от въззивния съд нередовности на касационната жалба не е налице основанието по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК за връщане на жалбата. Обжалваното разпореждане като неправилно следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на Софийски апелативен съд за продължаване на действията по администриране на касационната жалба.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 7. 12. 2017 г. по т. д. н. № 3437/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за продължаване на действията по администриране на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: