3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
С. 31.01.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 28 януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 5649/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. П. Т. от [населено място], приподписана от пълномощника й адв. В. М., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, VІІІ гр. с-в, № 969 от 03.06.2013г. по в.гр.д. № 973/2013г., с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд, ХІ гр. с-в, № 519 от 12.02.2013г. по гр.д. № 223101/2013г., с което са отхвърлени предявените от Т. П. Т. против [фирма] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.
Ответникът [фирма] в представения писмен отговор от пълномощника юрисконсулт Т. И. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявените от Т. П. Т. против [фирма] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ въззивният съд е приел, че е осъществено основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – закриване на част от предприятието – закрито е цялото звено „колетна дейност” в поделението на дружеството в П., в което е работила ищцата и са съкратени всички щатни бройки. Към момента при ответника не се извършва колетна дейност. Доводите на ищцата за преминаване на дейността към [фирма] – С. са правно ирелевантни, тъй като това дружество не е страна по делото. Относно доводите за нарушена синдикална закрила съдът е приел, че са направени несвоевременно – едва във въззивната жалба, но и по същество са неоснователни.
К. Т. П. Т. моли да се допусне касационно обжалване поради постановяване на въззивното решение в противоречие с ТР № 22 от 20.04.1990г. по гр.д. № 3/90г. ОСГК на ВС, което прилага. Излага съображения за неправилност на решението и за нарушена закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК не съдържа правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който съгласно даденото тълкуване в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС е този, който е който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Приложеното ТР № 22 от 20.04.1990г. по гр.д. № 3/90г. ОСГК на ВС е постановено по отменена редакция на чл. 328, ал. 3 КТ и е загубило сила след отмяната й. Доводите за нарушена закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ са правят за първи път в касационната жалба. Въпросът по прилагането на закрилата при ползване на отпуск не е въведен своевременно в предмета на делото и не е обсъждан във въззивното решение.
Съгласно посоченото по-горе ТР № 1/2009г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране, поради което обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но не и изцяло да замести касатора в тази дейност.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На ответника по касация следва да се присъдят 150 лв. разноски по делото за настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, VІІІ гр. с-в, № 969 от 03.06.2013г. по в.гр.д. № 973/2013г.
ОСЪЖДА Т. П. Т. от [населено място] да заплати на [фирма] – поделение П. сумата 150 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: