3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
С., 31.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 28 януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 5616/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника юрисконсулт Х. Г.-Д., срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд, ТО, № 130 от 17.05.2013г. по в.т.д. № 178/2013г., с което е потвърдено решението на Варненския окръжен съд, № 1796 от 15.12.2012г. по т.д. № 2998/2011г., с което са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] [населено място] и управителя му А. А. Д. искове за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за пропусната полза – незаплатена и дължима от трето лице /В. О.” О./ неустойка, като вредата е настъпила в резултат на разпространени от страна на ответника Д. неверни и уронващи доброто търговско име на ищцовото дружество твърдения.
Ответниците по касация [фирма] [населено място] и управителя му А. А. Д. в представения писмен отговор от пълномощника им адв. В. Д. В. молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендират разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е отхвърлил предявените от [фирма] против [фирма] [населено място] и управителя му А. А. Д. искове по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД по съображения, че не е налице фактическият състав на непозволено увреждане. Претенцията на ищеца е за присъждане на обезщетение за пропусната полза, изразяваща се в дължима от третото лице [фирма] неустойка, незаплатена на ищеца поради разпространяване от страна на ответника Д. на неверни и уронващи доброто търговско име на ищцовото дружество твърдения. След анализ на свидетелските показания на С. С. – управител на [фирма] съдът е приел, че липсва противоправност в поведението на физическото лице Д., тъй като не е установено неговите действия да са насочени към злепоставяне на [фирма]. На следващо място е приел, че липсва и настъпила вреда за ищеца, тъй като договарянето на гаранция за добро изпълнение чрез задържане на плащането на 5% от цената на СМР е обичайна практика в строителството. Строителят има право да получи остатъка от цената при доказано качествено изпълнени. По делото няма данни за причините, поради които ищецът не я е претендирал от възложителя – третото лице [фирма]. Не е доказана и причинна връзка. Не изразеното от Д. недоволство от строителните работи, а лошата организация на работа в [фирма], която С. е наблюдавал, го е мотивирало да настоява за включване в договора на клаузи, чрез които да ангажира отговорността на строителя. Допълнителен аргумент за неоснователност на претенцията срещу [фирма] е и това, че личното мнение на управителя за дейността на ищцовото дружество не могат да обвържат юридическото лице.
К. [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие на материалния закон и необоснованост. Счита, че кредитирането на свидетелските показания е в противоречие с практиката на ВКС – решение № 126/09.02.2010г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 176/28.05.2011г. ІІ г.о. ВКС, които представя. Излага съображения, че съдът не е кредитирал правилно свидетелските показания и ги у тълкувал изолирано и в нарушение на процесуалните правила.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК не съдържа правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който съгласно даденото тълкуване в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС е този, който е който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Оплакванията за съществени нарушения на процесуалните правила и за необоснованост на фактическите и правни изводи на съда съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не са сред основанията за допускане на касационно обжалване. Съгласно същото ТР касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране, поради което обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но не и изцяло да замести касатора в тази дейност.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На ответниците по касация следва да се присъдят 300 лв. разноски по делото за настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд, ТО, № 130 от 17.05.2013г. по в.т.д. № 178/2013г.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] [населено място] и А. А. Д. сумата 300 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: