О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.166
гр. София, 22.02.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 10 февруари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1282/15 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
С касационна жалба от страна на пълномощника на Д. М. Д. е обжалвано решение №373 от 24.02.2015 г. по гр.д. № 2675/14 на Апелативен съд-София, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение от 06.06.2014 г. по гр.д. № 1078/2013 на СГС, в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] – [населено място] за разликата между уважената сума от 15 000 лева до общопретендираните 30 000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания от травматичните увреждания нанесени на ищеца в следствие на виновно причинено ПТП на 20.01-2010 г. в [населено място] г. в [населено място] от страна на водача на л.а. „Форд Ка“ с ДК [рег.номер на МПС] .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1ГПК.
Ответникът по жалбата срещу [фирма] – [населено място] в писмен отговор изразява становище за липса на основание за допускане до касация, както и за неоснователност по същество. Претендира се присъждане на разноските в настоящата инстанция в размер на минималното, според Наредба №1 на ВАС, юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС. Представя се пълномощно на юрисконсулт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел на база данните от прокурорската преписка приета по делото и от заключението САТЕ, че на 20.01.2010 г. в [населено място] вследствие на виновно причинено от страна на страна на водача на л.а. „Форд Ка“ с ДК [рег.номер на МПС] И. Е. М., поради движение с превишена скорост /66 км.ч при разрешена скорост до 50 км.ч./ ` са причинени травматичните увреждания на ищеца,който е бил участник в движението в качеството на велосипедист. Механизмът на ПТП и причинната връзка с настъпилите телесни увреждания са установени в заключение на автотехническата експертиза по делото: пострадалият като велосипедист е предприел внезапен завой на ляво от изходна позиция в крайна дясна лента, без да подаде с ръка сигнал за това и без да се увери в безопасността на осъществяването на подобна маневра, което поведение е в нарушение на чл.37 ал.2 и чл.25 ЗДвП, при което е бил блъснат от движещия се в същото направление в най-лявата лента водач на л.а. „Форд Ка“ с ДК [рег.номер на МПС] . Това поведение на пострадалия, е квалифицирано от съда като 1/2 съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД. На базата на констатациите в заключението на приетата медицинска експертиза става ясно, че на последнияса причинени следните травматични увреждания: многофрагментарно счупване на двете кости на лявата подбедреница, контузия на главата и разкъсно-контузна рана на лявата челна област на главата. Лечебно-възстановителният период на споменатите травми е приключил в срок до шест месеца.Сегашното състояние е стабилизирано и двигателната активност е възстановена. Налице е козметичен белег в челната област и на предната повърхност на лявата подбедреница. На база изложеното е определена общата сума за обезщетяване-на болките и страданията до пълния предявен размер от 30 000 лева, който размер е редуциран с 1/2 –съпричиняване или искът е отхвърлен за разликата до 15 000 лева.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят не сочи конкретни правни въпроси от значение за спора. Вместо това навежда повторно оплакванията изложени в самата касационна жалба: за занижаване на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Липсата на конкретно формулирани правни въпроси възпрепятства възможността ВКС да направи преценка по допълнителните критерии в чл.289 ал.1,т.т.1-3 ГПК за наличие на основание за допускане до касация.
Следователно не е налице основание за допускане до касация.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските в настоящата инстанция в размер на 980 лева в размер на минималното, според Наредба №1 на ВАС, юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, съобразно представения списък по чл.80 ГПК и пълномощно и според обжалваемия интерес.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № №373 от 24.02.2015 г. по гр.д. № 2675/14на Апелативен съд-София в обжалваната част.
ОСЪЖДА Д. М. Д. да заплати на [фирма] – [населено място] сумата от 980 лева-общо-разноски пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.