4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
С. 31.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 21 януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 5292/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете страни по делото.
Ищцата М. Л. В. от гр. В. Т., в качеството си на майка и законна представителка на малолетния Р. Д. В., чрез пълномощника си адв. К. Г., обжалва въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 93 от 12.03.2013г. по в.гр.д. № 199/2013г. в частта, с която е потвърдено решението на Великотърновския районен съд, № 1248 от 12.12.2012г. по гр.д. № 3923/2012г. в частта, с която е отхвърлен искът за увеличаване на месечната издръжка за детето Р. за разликата от 180 лв. до 400 лв.
Ответникът Д. Р. В. от гр. В. Т. чрез пълномощника си адв. Д. С. обжалва въззивното решение в частта с която е увеличен размерът на издръжката на детето Р. от 120 лв. на 180 лв.
В представения писмен отговор ответникът Д. Р. В. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на ищцата.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да увеличи размера на присъдената издръжка за малолетния Р. от 120 на 180 лв. съдът е приел, че от определяне на предходната издръжка е изминал период от повече от три години, което налага извода, че е налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания. Към предходния момент на определяне на размера на издръжката детето е било на 7 години, а към момента е на 10 години. С нарастването на възрастта растат и нуждите на децата, свързани с тяхното отглеждане, възпитание и образование. Определил е общия размер на необходимата месечна издръжка за детето на 280 лв., от които майката да заплаща 100 лв. като тя полага и грижите за отглеждането и възпитанието му, а бащата да заплаща 180 лв. Размерът на дължимата от ответника издръжка съдът е определил с оглед доказателствата по делото, че същият е собственик и управител на три търговски дружества, и данните от счетоводните баланси за икономическото им състояние.
1. Ищцата М. Л. В. моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на процесуалноправния въпрос „задължително ли е приложението на чл. 15, ал. 1 и 6 от Закона за закрила на детето и задължително ли е участието на Дирекция социално подпомагане в това съдебно производство” и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос „при променените обществени условия как следва да се преценяват възможностите на дължащия издръжка родител, който реализира доходи единствено като собственик и управител на Е. без трудов договор и без договор за управление с тези юридически лица, при условие че видно от Г. ежегодно отчита печалба, която твърди, че не разпределя като дивиденти”. Прилага ППВС № 5/70г. и решение № 77/2012г. ІІІ г.о. ВКС.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето, навършилото 10-годишна възраст дете се изслушва в съдебното производство по което се засягат негови права освен, ако това би навредило на неговите интереси. От съдържанието на разпоредбата е видно, че изискването за изслушване не е безусловно, а по преценка на съда с оглед интересите на детето. На преценка подлежи опасността да се причини тревожност у детето, опасността от влошаване на взаимоотношенията с някой от родителите и пр. Тъй като поставеният от касатора М. В. процесуалноправен въпрос не е бил въведен с въззивната жалба и съответно не е предмет на въззивното решение, той не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда.
М. въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие на приложената задължителна съдебна практика. С ППВС № 5/1970г., т. 4 са дадени указания на съдилищата как следва да се определят възможностите на лицето, което дължи издръжка. Прието е, че възможността е винаги обективна и конкретна, определя се от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. Разясненията в т. 4 на посоченото ППВС са допълнени и уточнени с ППВС № 5/1981г., т. 1 като е прието, че с издръжката следва да се осигуряват условия на живот на издържаното дете, каквито то би имало, ако родителите биха живели заедно, в какъвто смисъл е и приложеното решение на ВКС. В. съд не е постановил решението в нарушение на посочената съдебна практика. Възможностите на ответника да дава издръжка са преценени въз основа на събраните по делото доказателства за приходите и задълженията на притежаваните от него дружества. Конкретната преценка на съда не е правен, а фактически въпрос и не е основание за допускане на касационно обжалване съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, че правният въпрос не е свързан с възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или с обсъждане на събраните по делото доказателства.
2. Ответникът Д. В. моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по материалноправните въпроси: за критериите при определяне размера на дължимата издръжка за дете; критериите, от които се преценява изменението на издръжката, налице ли е трайно изменение на нуждите на детето, нараснали ли са възможностите на неговите родители, както и начина на определяне на нуждите на детето и възможностите на лицето, което я дължи. Счита, че поставените въпроси са решени в противоречие с т. 19 на ППВС № 5/70г. Излага съображения, че в случая не е налице трайно изменение на нуждите на детето, обуславящо увеличение на присъдената издръжка. Прилага съдебни решения.
ВКС намира, че не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с посочената задължителна съдебна практика, нито с приложените решения поради съществено различната фактическа обстановка по отделните дела. С т. 19 на посоченото по-горе ППВС е прието, че за да се уважи иск за изменение на присъдена издръжка е необходимо да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. В съответствие с тази практика въззивният съд е приел, че нуждите на детето на 7-годишна възраст, свързани с неговото отглеждане, възпитание образование /това са разходите за храна, облекло и образование/ са трайно и съществено променени след период от повече от три години.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 93 от 12.03.2013г. по в.гр.д. № 199/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: