Определение №167 от по търг. дело №457/457 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

      О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 167
 
     София, 05.12.2008 год.
 
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на четвърти декември  през две хиляди и осма година в състав:
              
                                             Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА  
                                                    Членове:  ДАРИЯ ПРОДАНОВА
                                                                        ТОТКА КАЛЧЕВА
 
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 457 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 2845/18.06.2008 г. – сигнатура на Варненски апелативен съд, депозирана от “П” О. , гр. В. срещу въззивното решение № 88/29.04.2008 г. по в. гр. д. № 47/2008 г. на Варненски апелативен съд, с което е отхвърлен искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу Е. ”К”- К. А. К. , със седалище в гр. В..
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон /чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
В изпълнение на изрично дадените му указания с разпореждане № 911 от 19.06.2008 г., в допълнително изложение касаторът е посочил основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В тази връзка, касаторът е обосновал допустимост на касационното обжалване с твърдението, че решението е постановено в противоречие с константната практика на ВКС “касаеща както материалния въпрос по сключването на предварителен договор, изпълнението на задължението по него и предпоставките за обявяването му за окончателен, така и обсъждането и излагането на мотиви досежно всички събрани по делото доказателства, тълкуването на клаузите и прилагането на правните норми, участието на трети лица в основното правоотношение”. Според жалбоподателя, въззивната инстанция не е тълкувала в съответствие със закона отделните клаузи от договора, свързани с правата и задълженията на страните по предварителния договор, и не е съобразила факта на изпълнение от страна на “П” О. , и то в значителна степен, на задълженията по договора, както и неизпълнение на част от задълженията от страна на ответника по иска /невъвеждане в експлоатация на обекта и сключен предварителен договор за същия имот с друго лице/.
В заключителната част на изложението касаторът е изброил 6 броя съдебни решения на ВС и ВКС – Решение № 219/21.02.2000 г. по гр. д. № 1276/1999 г.; Решение № 277/02.03.2000 г. по гр. д. № 1350/1999 г.; Решение № 2326/05.10.1956 г. по гр. д. № 4269/1956, ІV г. о. на ВС; Решение № 1023/28.10.1998 г. по гр. д. № 792/1997 г. на ІІ г. о. ВКС и Решение № 166/13.03.2003 г. по гр. д. № 697/2002 г. на ІІ г. о. на ВКС, които, според него, са му послужили за да обоснове изложението. Тези решения, настоящият състав на ВКС е издирил и приложил към делото, с оглед преценка на относимостта им към повдиганите правни въпроси.
Ответникът Е. ”К” гр. В. не взема становище
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле по следните съображения:
Решаващите мотиви на съдилищата по съществото на спора, за да бъде отхвърлен искът с правно основание чл.19, ал. 3 ЗЗД са свързани с преценката от съда на конкретните факти по делото, както и с анализ на отделните клаузи от предварителния договор, сключен между страните, като крайният извод на съда е обоснован с упражненото от кредитора право да развали договора.
Варненски апелативен съд е приел, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по предварителен договор от 04.07.2005 година, по което Е. ”К“ се е задължил да построи и прехвърли собствеността върху офис, находящ се в гр. В., а касаторът “П” О. се е задължил да заплати цена в размер на 26 850 евро, като половината от тази сума е следвало да бъде престирана под формата на бартер /осъществяване на строителен надзор/, а другата половина да се плати до 30.08.2005 г.
Съдът се е позовал на изричната уговорка в т. Х2 на автоматично прекратяване на облигационната връзка в случай на забава на вноските, и след като е констатирано неизпълнение на задължението на купувача по отношение на паричната престация към визирания падеж, както и неизпълнение на задължението по осъществяване на строителен надзор /развален договор/, Варненски апелативен съд заключил, че ищецът се явява неизправна страна по предварителния договор, по който престацията е станала невъзможна отчасти по причини, за които длъжникът отговаря, и при подобна хипотеза са приложими правилата за цялостна невъзможност, тъй като кредиторът не може да бъде принуден да приеме нещо различно от уговореното, още повече съдът да трансформира престацията под формата на строителен надзор в парична такава.
Въпросите за правото на продавача по предварителния договор да направи възражение за неизпълнен договор и за едновременност на изпълнението, и затова кога неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора не са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно с тази, изложена в решенията, цитирани от жалбоподателя. Предварителният договор за продажба не се счита за развален с едностранно изявление на продавача, ако купувачът е изпълнил своето задължение /съгласно цитираното решение № 166/13.03.2003 г. на ВКС/, и съобразно нея апелативният съд е изследвал всички относими въпроси, свързани с изпълнение на задълженията от страна на купувача, както по повод договора за строителен надзор, така и относно паричната престация.
Не би могло да се сподели твърдението на касатора, че въззивното решение е в разрез с Решение № 2326/05.10.1956 г. на ВС, тъй като ищецът следва да е изпълнил задълженията си по предварителния договор, в противен случай ответникът може да се брани с възражение за неизпълнен договор, уважаването на което има за последица осъждане на ответника да изпълни едновременно с ищеца, разбира се при отчитане спецификата на определените от страните престации по договора. Това право е било упражнено от ответника по иска и съдът е бил задължен да преценява събраните и в тази насока доказателства, които са относими към спора. След като част от задължението на купувача не е било парично, при безспорност на факта, че договорът за строителен надзор е бил развален от продавача, то не би могло решаващият съд да се отклонява от съдържанието на предварителния договор, като променя волята на страните и да постанови осъждане на страната по договора да изпълни поетото в случая специфично задължение едновременно с другата, както счита жалбоподателят.
Не може да се приеме, че жалбоподателят е обосновал основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, след като не е изложил конкретните съществени материалноправни въпроси, разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния съд, и не е обосновал защо счита, че те са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Не е достатъчно жалбоподателят само да посочи номера и дати на съдебни актове, свързани с въпросите по приложение на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, формиращи съдебна практика по определен правен въпрос, а следва да изтъкне въпросите, по които въззивният съд не е възприел подобни разрешения, съобразно с тази практика на ВС и ВКС, разбира се при сходна фактическа обстановка. В тази връзка, неотносими са цитираните в изложението решение № 219/21.02.2000 г.; Решение № 277/02.03.2000 г.; и решение № 2696/1956 г., тъй като фактите по тези правни казуси са различни от тези по настоящото съдебно производство.
Не би могло да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като поддържаното от касатора твърдение, че казусът съдържал “отразяване на житейско разнообразие” при разрешаването на отделните случаи, квалифицирани като такива по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, не съставлява основание по смисъла на т. 3 за разрешаване на съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Варненски апелативен съд въззивно решение № 88/29.04.2008 г. по в. гр. д. № 47/2008 г.
 
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 88/29.04.2008 г. по в. гр. д. № 47/2008 г. на Варненски апелативен съд.
 
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар