О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
София 10.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 8 февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1291/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. С. от[населено място], подадена от пълномощника й адв. И. Сотиров, срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV „В” възз. с-в, от 24.03.2010г. по в.гр.д. № 1509/2010., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 62 с-в, от 04.11.2009г. по гр.д. № 13145/2009г., и с въззивното решение са отхвърлени предявените от М. С. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Ответникът по касация [фирма] – София в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли иска по ч. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, въззивният съд е приел, че исковете са насочени срещу правен субект, който няма материалноправна легитимация по делото, тъй като не е работодател на ищцата. Приел е за установено от фактическа страна, че трудовото правоотношение на М. С. е възникнало по силата на трудов договор, сключен[населено място] регион „И.”[населено място], и е прекратено от директора на Административен регион „И.” – Варна поради съкращаване на щата, извършено от директора на поделението. Приел е, че Административен район „И.” – Варна е поделение на [фирма], със собствени банкови сметки, регистрирано като осигурител в Р.-Варна, управлявано от директор, който упражнява в пълен обем работодателската власт от името и за сметка на поделението по силата на договор за възлагане на управлението. Предвид тези обстоятелства и на основание § 1, т. 1 ДР на КТ съдът е приел, че трудовото правоотношение е възникнало между ищцата и Административен регион „И.” – Варна в качеството му на работодател. Като е насочила исковете си срещу [фирма] ищцата ги е предявила срещу лице, което няма качеството на неин работодател.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът М. С. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос относно прилагането на чл. 61, ал. 2 КТ, поради противоречивото му решаване от съдилищата. Излага съображения, че съдът неправилно е разрешил въпроса кой е работодател на ищцата. Прилага определение № 418/2009г. по гр.д. № 89/2009г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 109/2010г. по гр.д. № 89/2009г. ІІІ г.о. ВКС. С представеното определение е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, а с решението по гр.д. № 89/2009г. ІІІ г.о. ВКС е разгледан същият спор по реда на чл. 290 и сл. ГПК, като ВКС се е произнесъл по прилагането на чл. 61, ал. 2 КТ.
Върховният касационен съд намира, че не е налице посоченият от касатора критерий за селекция на касационните жалби, тъй като не се констатира твърдяното противоречие между въззивното решение на Софийски градски съд и приложеното решение. В настоящия случай въззивният съд не се е произнесъл по прилагането на чл. 61, ал. 2 КТ, а по въпроса кой е работодател на ищцата – организационно обособеното поделение в което е работила служителката, или централното управление. Чл. 61, ал. 2 КТ урежда въпроса за страните в трудовото правоотношение, когато по силата на закон или акт на МС трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. В настоящия случай не е налице хипотезата на чл. 61, ал. 2 КТ, поради което приложената съдебна практика е неотносима към спора. По разрешения от въззивния съд въпрос кой е работодател на ищцата при сключен трудов договор с поделение на предприятието, не се представя противоречива съдебна практика, нито се сочи друго основание за допускане до касационно обжалване.
По изложените съображения липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение Софийски градски съд, ГО, ІV „В” възз. с-в, от 24.03.2010г. по в.гр.д. № 1509/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: