Определение №168 от 41670 по гр. дело №5528/5528 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 168

С. 31.01.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 28 януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова

разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 5528/2013 година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Д. от [населено място], [община] баня, подадена от пълномощника й адв. М. Д., срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 04.06.2013г. по в.гр.д. № 218/2013г., с което е потвърдено решението на Районен съд Дупница, VІІ с-в, от 08.02.2013г. по гр.д. № 1433/2012г., с което е отхвърлен предявеният от В. Д. Д. против Р. М. Д. и А. М. Д. иск за прогласяване на нищожност на сключения между страните на 09.11.2009г. договор за доброволна делба на недвижим имот.
Ответникът А. М. Д. от [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника му адв. З. В. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от В. Д. Д. против Р. М. Д. и А. М. Д. иск за прогласяване на нищожност на сключения между страните договор за доброволна делба на недвижим имот, въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 69 ЗН няма императивен характер. С оглед принципа на свободата на договаряне – чл. 9 ЗЗД, съсобственият имот може да бъде поделен така, че всеки от съделителите да получи своя дял в натура или в пари. В настоящия случай страните са постигнали съгласие двамата ответника да получат по ? част от урегулирания поземлен имот, както и по един етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда, а ищцата си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото да ползва и обитава целия имот. Така изразената воля на страните не противоречи на закона, поради което не е нищожна.
К. В. Д. Д. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради постановяване на решението в противоречие с практиката на съдилищата по материалноправния въпрос „нищожен ли е договорът за доброволна делба, при който един от съделителите не получава имотно или парично уравнение, а си запазва само правото на ползване”. Прилага решение № 762/28.11.2002г. по гр.д. № 339/2002г. І г.о. ВКС и решение № 196 от 2.06.2003г. по гр.д. № 145/2003г. 5-чл. С-в ВКС.
ВКС намира, че поставеният въпрос е от значение за решаването на делото, но не е налице твърдяното противоречие в съдебната практика. С първото от представените от касатора решения ВКС е приел, че е нищожен договор за доброволна делба, при който съделителят не е получил нито дял в натура, нито парично уравнение за притежаваната от него част от имота, а е отстъпил своя дял безвъзмездно на другия съделител. Прието е, че по своята правна същност този договор за делба представлява дарение, което не е извършено в предвидената от закона форма. С второто решение също е прието, че е нищожен поради неговата безвъзмездност договор за доброволна делба, при който имотът е получен от единия съделител без овъзмездяване на другия съделител за дела му.
В настоящия случай договорът за доброволна делба не е безвъзмезден за ищцата /касатор/. Същата си е запазила правото пожизнено и безвъзмездно да ползва и обитава целия делбен имот. Съгласно ТР № 3/2013г. ОСГК на ВКС, т. 2 не е нищожен договор за делба, с който е постигнато съгласие между съсобствениците за поделяне на съсобствено имущество чрез поставяне в дял на недвижим имот на един от тях, срещу поето задължение за издръжка и гледане на друг съделител. Тълкуването е обосновано с мотиви, че законът не установява императивно изискване за вида на дължимото уравнение при постигнато съгласие между съсобствениците за доброволно поделяне на съсобствено имущество с договор за доброволна делба или съдебна делба-спогодба.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 04.06.2013г. по в.гр.д. № 218/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове:

Оценете статията

Вашият коментар