Р Е Ш Е Н И Е
№ 168
София, 25.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря Райна Стоименова изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.N 6718 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 303, ал.1, т.1, т.5 и т.6 ГПК.
Образувано е по подадена от Е. Л. Д. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 206 от 5.02.2009 г., постановено по гр.д. № 2026/2008г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е оставено в сила с решение № 30 от 18.04.2008 г. по гр.д. № 7055/2004 г. на Пловдивски районен съд по отхвърлените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ, чл.226, ал.1, т.1 и т.2 КТ и по чл.224, ал.1 КТ.
В молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1, т.5 и т.6 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Искането е то да се отмени и се постанови решение по съществото на спора.
Ответната страна О. у. „Н. Р.”, с Баня не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Молбата за отмяна е неоснователна.
Отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК може да се допусне когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението. Следва да се разкрие непълнота на фактическия или доказателствен материал, дължаща се на обективна невъзможност да се установи истината по време висящността на делото.Това са само новооткрити обстоятелства /юридически и доказателствени факти/, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Касае се за факти, които са релевантни за спорното право, т. е. от тях зависи възникването, изменението, прехвърлянето или погасяването на правото или за факти, индициращи, че релевантни за спорното право факти са се осъществили или не са се осъществили. За да е налице ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК необходимо е заинтересуваната страна да не е знаела за съществуването им или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, без незнанието и непредставянето му да се дължат на липса на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото.
С атакуваното с молбата за отмяна влязло в сила решение на Пловдивския окръжен съд е прието, че искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ е неоснователен, тъй като сключеният с молителя трудов договор е по чл.68, ал.1, т.3 КТ, и не е доказал титулярът да не се е завърнал на работа. Искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен по съображения, че не е доказал да е останал без работа поради незаконното му уволнение. Като неоснователни са отхвърлени останалите искове за присъждане на обезщетения и допълнителни възнаграждения.
Представените с молбата документи: трудов договор от 6.04.2004 г.; справка-декларация от 20.09.2004 г.; удостоверение от 29.12.2004 г.; удостоверение от 4.10.2004 г., са били представени и приети като доказателства по делото и изобщо не могат да бъдат взети предвид в настоящото производство по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ето защо, не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.
Не е налице и основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.
Основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е насочено към отмяна на влязло в сила решение, в производството по постановяване на което са нарушени процесуалните правила, обезпечаващи участието на страна лично, или чрез неин представител. В случая, молителят поддържа, че са нарушени процесуалните правила по връчване на съобщение за въззивното решение. Доводът е неоснователен, тъй като съобщението е връчено в съответствие с предвидените в ГПК /отм./ правила. Извън това следва да се отбележи, че дори и да е налице твърдяното нарушение, то не е основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Поради изложеното, твърдението в молбата за отмяна за допуснато нарушение на процесуалните правила, обезпечаващи участие на страната лично или чрез неин представител довело до лишаване от правото на участие в производството и от възможността за организира защитата си е неоснователно. Не е осъществен фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение.
Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК е насочена към отмяна на влязло в сила решение, когато страната не е била представлявана от особен представител, въпреки, че са били налице предпоставките за това, или когато е назначен особен представител, въпреки, че не е била налице нито една от хипотезите на чл. 29 ГПК, към който препраща тази норма. Разпоредбата на чл. 29 ГПК установява случаите на особено процесуално представителство по отношение на безизвестно изчезналите, процесуално недееспособните лица за нетърпящи отлагане процесуални действия, лица с неизвестни постоянен или настоящ адрес, както и при противоречие в интересите между представляван и представител. В настоящия случай такива обстоятелства не са установени.
Останалите оплаквания са за допуснати нарушения на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост на решението. Производството за отмяна, обаче, не е правен способ за проверка правилността на влезлите в сила решения, поради което представените доказателства и развитите доводи в тази насока са ирелевантни за настоящото производство. Основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК са изчерпателно лимитирини, тъй като с тях се осъществява извънинстационен контрол на влезлите в сила решения. В производството за отмяна не се преразглежда правилността на съдебния акт на съответната инстанция, тъй като би се посегнало на силата на пресъдено нещо, формирана с решението, а се проверява само дали е налице някое от изрично предвидените основания, които да обосноват необходимост от повторно разглеждане на делото.
По изложените съображения молбата за отмяна като неоснователна следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Л. Д. за отмяна по чл.303, ал.1, т.1, т.5 и т.6 ГПК на влязлото в сила решение № 206 от 5.02.2009 г., постановено по гр.д. № 2026/2008г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е оставено в сила с решение № 30 от 18.04.2008 г. по гр.д. № 7055/2004 г. на Пловдивски районен съд по отхвърлените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ, чл.226, ал.1, т.1 и т.2 КТ и по чл.224, ал.1 КТ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :