Определение №170 от по ч.пр. дело №366/366 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

       О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 170
 
     София, 23.02. 2009 год.
 
 
            ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,   ІІІ г.о.    в закрито заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и девета година в състав:
 
                                                        Председател: Капка Юстиниянова   
                                                               Членове: Любка Богданова
                                                                                Светла Димитрова
 
при секретаря                                                          и в присъствието на  прокурора                                                  като изслуша докладваното  от съдията                  Богданова          гр.д. 3243       по описа  за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. П., чрез пълномощника й адв. Е. Х. срещу въззивно решение от 12.12.2007 год. по гр.д. № 229/2007 год. на Сливенския окръжен съд с което е оставено в сила решението на Сливенския районен съд от 16.03.2005 г. по гр.д. № 1778/2001 г. в частта му, с която е отхвърлена претенцията й за заплащане на сумата 3500 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в допуснатия до делба недвижим имот-лятна кухня и ограда и способа по който е извършена делбата на земеделските земи.
Ответницата по касационната жалба М. К. П. чрез пълномощника й адв. Е. П. в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване решение на въззивен съд и е допустима.
За да остави в сила решението на първата инстанция, с което е отхвърлена претенцията на жалбоподателката за заплащане на сумата 3500 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в допуснатия до делба недвижим имот-лятна кухня и ограда въззивният съд е приел, че претенцията е неоснователна, тъй като не са налице основанията по чл.72 ЗС, както и че не може да се квалифицира по чл.12, ал.2 ЗН. Изложил е съображения, че с оглед събраните по делото доказателства претенция по чл.12, ал.2 ЗН е относима в еднаква степен и за двете страни по спора.
В приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени доводи за произнасяне в решението по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Според жалбоподателката въззивният съд неправилно е приел, че разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗН е неприложима в случай на извършени подобрения в сънаследствен имот приживе на наследодателя от някой от наследниците. Посочени и представени са решение № 891 от 11.11.1986 г. по гр.д. № 517/1986 г. на ВС, І г.о. и решение № 978 от 14.04.1970 г. по гр.д. № 434/1970 г. на ВС, І г.о. Поддържа се, че съдът се е произнесъл и по съществен процесуалноправен въпрос свързан с преценка достоверността на свидетелските показания. Посочени и представени са решение № 748 от 18.07.1956 г. по гр.д. № 4123/1956 г. на ВС, ІІ г.о., решение № 1* от 2.06.1983 г. по гр.д. № 1405/1983 г. на ВС, ІІ г.о. В изложението не е посочен съществен правен въпрос разрешен с въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решението на първата инстанция по извършване делбата на земеделските земи по отношение на който да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Поставеният от жалбоподателката въпрос за правната квалификация на заявената от нея претенция за извършени подобрения с твърдението, че поставената от съда квалификация по чл.72 ЗС е неправилна и не съответства на изложените в молбата й обстоятелства, че претенцията се основава на извършени от нея подобрения в делбения имот приживе на наследодателя, както и за правната характеристика на иска по чл.12, ал.2 ЗН е съществен. Този въпрос касае задължението на съда да постави точна правна квалификация на заявената претенция и е относим към преценката налице ли е фактическия състав така заявената претенция, поради съдът в настоящия състав намира, че е налице основание за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 12.12.2007 год. по гр.д. № 229/2007 год. на Сливенския окръжен съд по касационна жалба на Д. К. П..
Указва на Д. К. П. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 70 лв.
След представяне на документ за заплатена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ Г. О. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията

Вашият коментар