3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
София 10.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 8 февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1256/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. гимназия по електроника „Ал. П.” гр. В. Търново, подадена от пълномощника адв. Т. Т., срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 145 от 05.05.2010г. по в.гр.д. № 229/2010г., с което е отменено решението на Великотърновския районен съд, № 881 от 11.12.2009г. по гр.д. № 1520/2008г., и вместо него с въззивното решение са уважени предявените от Г. Й. П. против П. гимназия по електроника „Ал. П.” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответницата по жалбата Г. Й. П. от гр. В. Търново не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване е формулиран материалноправният въпрос „подлежи ли на съдебен контрол конкретната оценка на работодателя за работата на всяко отделно лице, включено в подбора, или на оценка подлежи само законосъобразността на подбора, т.е. наличието на фактически упражнено право на подбор”, за който касаторът твърди, че е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, а освен това е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Прилага решение по гр.д. № 592/2007г. на Софийски апелативен съд, решение № 14/2008г. по гр.д. № 6/2008г. на Бургаския апелативен съд и решение № 10/2008г. по гр.д. № 10/2008г. на Бургаския апелативен съд, в които е прието, че правото на преценка кой от всички работници и служители на определена длъжност работи по-добре, принадлежи на работодателя. Прието е, че съдът не разполага с правомощие да контролира правилността на тази преценка, доколкото не би могъл да замести работодателя при извършването й. Предмет на съдебен контрол е законността на уволнението, включително спазването на чл. 329 КТ – дали работодателят е извършил подбор съобразно критериите „професионална квалификация” и „ниво на изпълнение на възложената работа”.
Така формулираният въпрос не е от значение за решаването на делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда – т. 1 на ТР № 1/2009г. В настоящия случай въззивният съд е приел подбора за незаконосъобразен не поради неправилна преценка на работодателя на качеството на работата на включените в подбора лица, а поради включване на критерия „квалификация по специалността френска филология” при подбора на учители, заемали длъжността „учител по български език и литература”. Мотивите на съда за незаконосъобразност на подбора са изцяло във връзка с критерия „професионална квалификация”, а не с критерия „качество на работата”. Предвид изложеното не се констатира твърдяното противоречие между приложените решения и обжалваното въззивно решение.
На следващо място жалбоподателят моли да се допусне касационно обжалване по процесуалноправния въпрос „допустимо ли е при забраната на чл. 266, ал. 1 ГПК изслушване на свидетелски показания във въззивното производство”, който според него е от значение за точното прилагане на закона – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По този въпрос въззивният съд е приел, че обстоятелствата, за установяването на които се сочи свидетелката, са узнати от жалбоподателката след постановяване на първоинстанционното решение. Така формулираният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложените от въззивния съд мотиви за допускане на свидетелски показания съставляват една от хипотезите на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК, което сочи на точно прилагане на разпоредбата.
Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да не допусне касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 145 от 05.05.2010г. по в.гр.д. № 229/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: