О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
Гр.С., 28.03.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 27.03.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 661/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от Ю. БЪЛГАРИЯ АД, [населено място], чрез пълномощника адв. С., против определение № 1399/07.12.2016 г. по ч.гр.д. № 1260/2016 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение № 1/30.09.2016 г. на съдията по вписванията при РС – Раднево. С последното е отказано вписване на Удостоверение № 20160630101343/30.06.2016 г. и Удостоверение № 20160630101441/30.06.2016 г. на Агенция по вписванията за промяна по реда на чл.15 ТЗ на кредитора Ю. БЪЛГАРИЯ АД като правоприемник на А. Б. – КЛОН БЪЛГАРИЯ К. по партидата на имота и партидата на длъжника към законна ипотека, вписана под № 20, т.І от 27.11.2007 г. в Служба по вписванията [населено място] и към договорна ипотека, вписана под № 4, т.І дело № 49 от 18.01.2007 г. в Служба по вписванията [населено място].
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно – необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Частният жалбоподател счита, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.16, ал.4 ТЗ във вр. с чл.2 и чл.4, б.Л от Правилника за вписванията, като е направил буквален и стеснителен прочит на цитирания текст, без да го тълкува систематично с оглед разпоредбата на чл.171 ЗЗД и да вземе предвид хипотезата на чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ, която е сходна, както и се е произнесъл в нарушение на ТР № 7/2012 г. от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в какъвто смисъл са изложени подробни съображения. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде разпоредено извършване на исканото вписване.
Искането за допускане на касационно обжалване на определението се основава на следните въпроси, формулирани в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК: „ 1/ Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от Търговския регистър към АВ за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл.15 ТЗ, в имотния регистър по партида на имота, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие, и по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот, като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие?; 2/ Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, удостоверението по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ на вписване по смисъла на чл.4, б.Л ПВ?; 3/ При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна /законна/ ипотека, следва ли да намира приложение и да се приложи чл.171 ЗЗД?“. Жалбоподателят се позовава на селективни критерии за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
За да потвърди обжалвания отказ на съдията по вписванията при РС – Раднево, съставът на въззивния съд е посочил, че по отношение на част от искането за вписване липсва местна компетентност на сезираната Служба по вписванията – [населено място]. Извън това, представените удостоверения не са сред тези, подлежащи на вписване, съгласно чл.4, вр. чл.2 и чл.3 от Правилника за вписванията, като вписването им не е предвидено изрично в закон /чл.4 б. Л ПВ/, а също така и не отговарят на предвидената в чл.3 ПВ форма. Не е споделил тезата на жалбоподателя за приложение по аналогия на нормата на чл.263и ал.6 ТЗ, т.к. в нея изрично е предвидено вписването на удостоверението по чл.263в ал.1 и чл.263г ал.1 ТЗ в съответен регистър, което кореспондира с изискването на чл.4 б.Л вр. чл.2 ПВ. Допълнително е обосновал извода за неоснователност на жалбата и с нормата на чл.16 ал.4 ТЗ, от която е почерпил аргументи, че законодателят е предвидил кои актове подлежат на вписване в случаите по чл.15 ТЗ, като представените от жалбоподателя не са такива.
Съставът на касационния съд намира, че определението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По поставените, релевантни за спора въпроси /по п.1 и п.3/ и относно идентичен казус вече е създадена задължителна практика на ВКС по реда на чл.274 ал.3 ГПК /определение от 14.03.2017 г. по ч.т.д.№ 163/2017 г., І ТО/, според която, при прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на основание чл.171 ЗЗД във вр. с чл.4, б. Л от Правилника за вписванията, на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, а не издадените удостоверения от Агенция по вписванията – Търговски регистър за вписване на основание чл.16, ал.1 ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника. В тълкувателната част на определението са изложени съображения, че хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, които представляват удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са изрично нормативно посочени и доколкото издадените от Агенция по вписванията удостоверения за извършено в търговския регистър вписване по чл.16, ал.1 ТЗ по делото на отчуждителя и на правоприемника на прехвърлянето на търговско предприятие не са сред тях, липсва нормативно основание за вписването им в имотния регистър от съдията по вписванията, включително когато елемент от търговското предприятие е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя. Настоящият съдебен състав изцяло споделя горното разрешение на правния въпрос, обусловил изхода на конкретния правен спор. Т.к. даденото от въззивния съд разрешение също е в смисъл, че удостоверенията, издадени от търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне по реда на чл.15 ТЗ на търговско предприятие, включващо обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, не подлежат на отделно вписване в имотния регистър, то обжалваното определение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС. С оглед изложеното, липсва основание за допускането му до касационна проверка.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1399/07.12.2016 г. по ч.гр.д. № 1260/2016 г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: