О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
София 25.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3264/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от М. Т. К. против решение № І* от 09.05.2008 г. по гр.д. № 140/2008 г. по описа на Бургаския окръжен съд. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основанията на чл. 280, ал.1ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба М. Х. – Б. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С атакуваното решение Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, е отменил решение № 2* от 04.01.2008 г. по гр.д. № 1289/2007 г. по описа на Бургаския районен съд и вместо това е постановил решение, с което е осъдил М. Т. К. да заплати на М. Х. Б. , на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, сумата 2000 евро, представляваща част от получената от ответницата сума в размер на 10850 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.05.2007 г. до окончателното й изплащане. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че искът е основателен, тъй като е доказано получаването на ответницата, чрез банков превод, на сумата от 10850 евро и ответницата не е установила основание за плащането й /договор за дарение, договор за заем или др./.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че с решението си въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос – относно тежестта на доказване при искове с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД и по съществен материалноправен въпрос – относно изискуемостта на вземането по искове с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД.
Въпросите са съществени доколкото касаят фактическия състав на чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, както би следвало да се квалифицира исковата претенция – претендира се връщане на сума, за която се твърди, че е получена без основание /без сключен договор за дарение, заем и т.н., не в изпълнение на задължение или на някакво друго основание, оправдаващо получаването й/, тъй като имат отношение към основателността на иска и разглеждането им би могло да повлияе върху изхода на делото.
Не е доказано противоречивото решаване от съдилищата на посочения по-горе процесуалноправен въпрос. Приложеното решение № 1* от 13.03.2006 г. по г.д. № 391/2005 г. на ВКС касае иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.2 ЗЗД. Въпросът за доказателствената тежест при искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД не е решаван противоречиво от съдилищата – приема се, че в тежест на ищеца е да установи факта на извършване на престацията, а в тежест на ответника да установи основанието за това, в случай, че е направил възражение за наличие на такова.
Не би могло да се приеме, че посоченият от жалбоподателя материалноправен въпрос е решен в противоречие с ППВС № 1/1979 г., приемащо, че изискуемостта на вземането при първия фактически състав на чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД възниква от получаване на престацията. В този смисъл е и въззивното решение, приемащо, че към предявяване на иска вземането за процесната сума е било изискуемо.
Няма данни за направени разноски пред настоящата инстанция от ответницата по касационната жалба, нито е направено искане за присъждане на такива.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 09.05.2008 г. по гр.д. № 140/2008 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: