7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
[населено място], 13.01.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1558 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. К. срещу решение №2597/29.12.2015г. по т.д. №3274/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав. С него е отменено решение от 17.06.2015г. по т.д. №25/2015г. по описа на Видински окръжен съд, като вместо това са отхвърлени предявените от И. И. К. срещу [фирма], [населено място], при условията на евентуалност искове за установяване на нищожност на вписването на П. Н. З. за управител на дружеството и за установяване на недопустимост на вписването на П. Н. З. за управител на дружеството при първоначалната му регистрация и по заявлението за пререгистрацията му с вх.№20100818162609 на АВ.
Касационната жалбоподателка твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и e необосновано. Поддържа, че Софийски апелативен съд е тълкувал и приложил ТЗ, ЗЛЗ и ЗТР в противоречие със задължителната практика на ВКС, като се е позовал на част от мотивите на ТР №1/06.12.2002г. на ОСГК на ВКС, които не са приложими към процесния спор. Счита, че допуснатите нарушения в производството по вписване на денталния център при първоначалната му регистрация и при пререгистрацията му в Агенция по вписванията са довели до нищожност на вписването в търговския регистър на управителя на дружеството с ограничена отговорност. Твърди, че в производството по вписване пред Агенцията по вписванията длъжностните лица следят служебно за това дали заявлението изхожда от оправомощено лице и дали към него са приложени всички документи, съгласно изискванията на закона. Поддържа, че липсата на извършена проверка от съда при първоначалната регистрация през 2007г. за спазването на специалните изисквания на чл.16 ал.3 от Закона за лечебните заведения, както и от длъжностното лице по регистрацията при последвалата пререгистрация са довели до нищожност на вписването в търговския регистър на управителя на дружеството. Счита, че в ТР №1/06.12.2002г. на ОСГК на ВКС не са изброени изчерпателно случаите на нищожност на съдебните решения на регистърния съд. Сочи, че в случая е налице частична нищожност на решението на Видински окръжен съд за първоначална регистрация на [фирма], [населено място], поради противоречие с императивни правни норми, тъй като с него е вписано като управител на дентален център лице без необходимата професионална квалификация. Поддържа, че на основание това решение е издадено удостоверение за актуално състояние на денталния център за вписването му по реда на пар.4 ал.2 от ПЗР на ЗТР в ТР към Агенцията по вписванията и последвалото вписване в ТР е нищожно, тъй като се основава на съдебен акт, за който частично не са изпълнени условията за валидност.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касационната жалбоподателка поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, като обуславящи изводите на въззивния съд: 1. В Търговския регистър към Агенцията по вписванията подлежащо на вписване обстоятелство ли е изборът на управител, съгласно чл.141 ал.3 от ТЗ, ако лицето, избрано за управител, не отговаря на специалните нормативни изисквания на чл.16 ал.3 от ЗЛЗ, а дружеството е дентален център? 2.Разпоредбата на чл.16 ал.3 от ЗЛЗ императивна ли е и следва ли регистърният съд / длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията / да провери дали са изпълнение специалните нормативни изисквания на чл.16 ал.3 от ЗЛЗ в производството по вписване на управител на търговско дружество – дентален център, в съответствие с чл.495 ал.2 и чл.496 ал.2 от ГПК /отм./ и пар.4 ал.2 и ал.5 от ПЗР на ЗТР, във връзка с чл.21 и чл.22 ал.5 от ЗТР? При липса на такава служебна проверка и вписването като управител на лице, без за него да са представени документи за изпълнението на специалните нормативни изисквания на чл.16 ал.3 от ЗЛЗ, с какъв иск разполага член на дружеството, който не е съгласен с извършеното вписване? 3. Проверката на длъжностното лице по регистрацията при пререгистрацията на търговец в Търговския регистър към Агенцията по вписванията само до отразените от регистърния съд обстоятелства в удостоверението за актуално състояние по пар.4 ал.2 от ПЗР на ЗТР ли се простира или и до документите на търговеца по цялото фирмено дело, предоставено на Агенцията по вписванията в производството по пререгистрация, съгласно пар.4 ал.5 от ПЗР на ЗТР, във вр. с чл.21 и чл.22 ал.5 от ЗТР? В конкретния случай трябва ли длъжностното лице да провери и дали е приложен по фирменото дело на търговското дружество – дентален център, документ – диплома за завършено образование на управителя като лекар по дентална медицина с призната специалност, съгласно чл.16 ал.3 от ЗЛЗ? 4. Има ли правен интерес член на търговско дружество – дентален център да предяви иск по чл.29 ал.1 от ЗТР срещу дружеството за установяване на нищожност или недопустимост на вписването на управител, избран с решение на учредителното събрание на съдружниците, за когото не са изпълнени специалните нормативни изисквания на чл.16 ал.3 от ЗЛЗ и съответно не са приложени в производството по вписване писмени доказателства /документи/, че отговаря на условията по чл.16 ал.3 от ЗЛЗ, без съдружникът да е предявил евентуално съединен иск по чл.74 от ТЗ? Самостоятелният иск по чл.29 ал.1 от ЗТР в този случай допустим ли е ? 5.При разглеждането от съда на самостоятелния иск по чл.29 ал.1 от ЗТР, предявен от съдружник в дружество – дентален център, за установяване на нищожност или недопустимост на вписването в ТР на управител на търговското дружество, за когото не са налице специалните нормативни изисквания по чл.16 ал.3 от ЗЛЗ, а при вписването му в търговския регистър нито регистърният съд, нито длъжностното лице по регистрацията при пререгистрацията на търговеца са изискали от него писмени доказателства за завършено образование на управителя като лекар по дентална медицина с призната специалност, следва ли да се възприема като „проверка на съда относно законосъобразността на самото вписано обстоятелство“ или се касае за регистърната дейност по допускане на това вписване и представлява сложен фактически състав, чието заключително действие е отразяването в регистъра? 6. Легитимирано ли е да заявява вписване на обстоятелства в Търговския регистър към Агенцията по вписванията лице, избрано за управител на търговско дружество – дентален център, за което не са представени пред регистърния съд или пред длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията писмени доказателства за налична професионална квалификация в съответствие чл.16 ал.3 от ЗЛЗ? По отношение на правните въпроси по т.4 и т.5 от изложението поддържа, че са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. на ВКС по тълк. д. №1/2002г., ОСГК, съгласно т.3 от което при тълкуването и прилагането на чл.29 ал.1 от ЗТР, съдът следва да провери дали актът за вписване, издаден от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията отговаря на условията за валидност и дали е вписано подлежащо на вписване обстоятелство в регистъра / в случая управител на дентален център в съответствие с разпоредбите на ЗЛЗ/, а с оглед на доводите за недопустимост на вписването и да отговори дали заявлението за вписване на обстоятелства в ТР е подадено от легитимирано в регистърното производство лице. Поддържа,че всички въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като развитието на обществените отношения и значението на други нормативни актове освен Търговския закон, които създават специални норми за някои видове търговци /например Закона за лечебните заведения/, поставят въпроси, които не са разрешени с Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. на ВКС по тълк. д. №1/2002г., ОСГК и имат нужда от изясняване, за да се постигне точно, ясно и непротиворечиво свързано тълкуване на правните норми на ЗТР, ТЗ и ЗЛЗ /чл.16 ал.3/.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че искът за установяване на нищожност на вписването, предявен от съдружник, се явява допустим, но неоснователен. Приел е, че незаконосъобразните решения на органите на дружеството са отменяеми, а не нищожни поради противоречие с императивни правни норми. С оглед извода за неоснователност на главния иск, въззивният съд е разгледал и предявения евентуален иск за установяване на недопустимост на вписването. Посочил е, че е недопустимо вписване, по което съдът се е произнесъл без да е бил сезиран, както и вписване, което е постановено по искане на нелегитимирано лице . Приел е, че в случая такива основания не са налице, поради което е отхвърлил като неоснователен и предявеният евентуален иск по чл.29 ал.1 пр.2 от ЗТР.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Първите три от поставените от касационната жалбоподателка правни въпроси са свързани с предмета на делото, но не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на предявените искове, следователно по отношение на тях не е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. Тези въпроси се отнасят до обхвата на проверката, която регистърният съд, съответно длъжностното лице по регистрация са длъжни да извършат при вписване на обстоятелството избор на управител, когато с нормативен акт са въведени специални изисквания, на които управителят следва да отговаря. Въззивният съд обаче е приел, че тези въпроси на следва да се обсъждат в производството по предявените искове с правно основание чл.29 от ЗТР доколкото при иск за установяване нищожност или недопустимост на вписано обстоятелство проверката не следва да се простира по отношение на законосъобразността на самото вписано обстоятелство. Този негов извод е съобразен изцяло с указанията в т.3 от Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. на ВКС по тълк. д. №1/2002г., ОСГК.
Четвъртият въпрос се отнася до допустимостта на предявените искове. Той също не се явява обуславящ за изхода на спора, доколкото въззивният съд е приел исковете за допустими, но неоснователни по същество.
Петият и седмият въпрос са обуславящи за изхода на спора, но по отношение на тях касационната жалбоподателка не е обосновала допълнителните предпоставки за достъп до касация. В т.3 от ТР №1 от 06.12.2002г. по тълк. д. №1/2002г. на ОСГК на ВКС, постановено преди приемането на Закона за търговския регистър, са разяснени хипотезите, в които е налице нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство. В случая ищцата твърди,че е налице нищожност на вписването поради нарушение на изискванията на чл.16 ал.3 от ЗЛЗ, което според нея води до нищожност на съдебното решение за регистрацията на дружеството. Не всички нарушения на закона, допуснати в регистърната дейност на съда, съответно на длъжностното лице по регистрацията, водят до нищожност или недопустимост на извършеното вписване. Съгласно т.3 от ТР №1 от 06.12.2002г. по тълк. д. №1/2002г. на ОСГК на ВКС е нищожно вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и допускане на вписване със съдебно решение, което не отговаря на изискванията за валидност. Недопустимо е вписване, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице – чл.494 ГПК /отм/ или вписване, по което съдът се е произнесъл без да е бил сезиран. С решение №109 от 15.07.2015г. по т.д. №258/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., е прието за нищожно по смисъла на чл.29 от ЗТР вписването на подлежащи на вписване обстоятелства, извършено от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията – Търговски регистър, направено след постановено от съда спиране на вписването по реда на чл. 536 от ГПК. Пропуските на съда или длъжностното лице по регистрацията при осъществяване на проверката по чл.21 т.4 – 8 от ЗТР не водят нито до нищожност, нито до недопустимост на самото вписване, за разлика от липсата на предпоставките по чл.21 т.1 -3 от ЗТР -да е подадено заявление за вписване, заявеното обстоятелство да подлежи на вписване и заявлението да изхожда от оправомощено лице. В настоящия случай касационната жалбоподателка – ищца в производството не се позовава в исковата молба на осъществяване на нито една от хипотезите на нищожност на вписване на обстоятелство в Търговския регистър, а на незаконосъобразност на самото вписано обстоятелство, която не подлежи на проверка в производството по чл.29 от ЗТР. Следователно обжалваното въззивно решение не е в противоречие с уеднаквената вече практика и с указанията в т.3 от Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. на ВКС по тълк. д. №1/2002г., ОСГК. Наличието на задължителна практика по значимите за делото правни въпроси, изключва основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото с постановеното тълкувателно решение на ОСГК на ВКС е установен точният смисъл на приложимите към спора правни норми.
По отношение на шестия въпрос жалбоподателката също не е доказала наличието на допълнителното основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. В случая не е посочена непълнота или неяснота на конкретна правна норма, налагащи преодоляване по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на конкретни обстоятелства. Разпоредбата на чл15 ал.1 от ЗТР сочи като легитимиран да заявява вписване на обстоятелства в Търговския регистър търговеца, който се представлява от съответните органи на управление, а съгласно чл.15 ал.6 от ЗТР при промяна в органите или представителството заявяването се извършва от новоизбрания орган или представител. Съгласно чл.141 ал.2 от ТЗ дружеството с ограничена отговорност се представлява от неговия управител. В случай, че същият не представи доказателства за спазването на специалните нормативни изисквания относно неговия избор, това би съставлявало основание за отказ за вписване на заявеното обстоятелство, но не и пречка за разглеждане на подаденото заявление. В приложимите разпоредби на чл.15 ал.6 от ЗТР и чл.141 ал.2 от ТЗ липсва непълнота или неяснота, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, поради което въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото не са направени такива.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2597/2912.2015г. по т.д. №3274/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.