Определение №18 от 43479 по търг. дело №1145/1145 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 18

София, 14.01.2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 1497 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Г. К. К., роден 2002г., действащ лично и със съгласието на баща К. Г. К. против Решение № 1158 от 28.02.2018г. по в.гр.д.№ 6994/2017г. на СГС, II – „Д“ въззивен състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 24001/2016г. на СРС, 120 състав за отхвърляне на иска по чл.226,ал.1 КЗ – отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно транспортно произшествие, настъпило на 20.07.2011г. над сумата 6 000лв. до предявения размер 22 000лв.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл.53 и чл.52 ЗЗД и съществено нарушение на процесуалните правила. Твърдението е, че независимо от неправилния извод на въззивната инстанция, че причина за пътното произшествие, освен противоправното поведение на водача на товарния автомобил „Фолксваген Транспортер“ рег. [рег.номер на МПС] Н. М., /който не пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил „Пежо“, рег. [рег.номер на МПС] /, е и поведението на водача на лекия автомобил „Пежо“, в което е пътувало пострадалото дете, предвид установената в чл.53 ЗЗД солидарна отговорност на причинителите на вредата спрямо увреденото лице в пълен размер, застрахователят по риска „гражданска отговорност“ на водача на товарния автомобил – ответното застрахователно дружество, отговаря пред увредения в същия обем, както и застрахованият водач Н. М.. Второто поддържано основание за касиране на решението е неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди за телесните увреждания, получени от Г. К. – счупване на шийката на лявата мишнична /раменна/ кост и контузии по тялото. Акцентира се на постановени съдебни решения, с които са присъдени обезщетения за подобни увреждания в значително по-големи размери от определения от СГС, както и на драстичното повишаване на минималната застрахователна сума /лимитите/ по ЗЗГОА.
В изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
-При независимо съизвършителство по чл.53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по гражданска отговорност, сключена с един от тях, отговаря ли спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размер на застрахователната сума или отговаря съобразно приноса на увреждането на застрахования при него делинквент.
-Съобразена ли е присъдената сума със задължителната практика на ВС и ВКС относно размера на дължимото обезщетение за репарация на претърпените неимуществени вреди и понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД.
В писмен отговор „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД -застраховател по риска гражданска отговорност на водача на товарния автомобил „Фолксваген Транспортер“ рег. [рег.номер на МПС] Н. М. счита, касационната жалба за недопустима по съображения, основани на разпоредбата на чл.280,ал.3,т.1 ГПК с оглед обжалваемия интерес по търговското дело – 16 000лв., за която сума искът е отхвърлен. Изложени са и съображения за неоснователност на искането за допускане на обжалването и неоснователност на самата касационна жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Д. за недопустимост на касационното производство е неоснователен, тъй като релевантна за преценката по чл.280,ал.3,т.1 ГПК е цената на иска, която в случая е 22 000лв., а не размерът на обжалваемия интерес.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по съображения, че не е установен механизмът за настъпване на процесното ПТП при прието за безспорно наличие на валидно застрахователно правоотношение по отношение на товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ рег.№ ВТ 0971 по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с валидност 01.04.2011 г. до 01.04.2011г. с ответното застрахователно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД, срещу когото искът по чл.226,ал.1 отменения КЗ е бил насочен.
Въззивната инстанция, след анализ на доказателствата /протокол за оглед, постановление за предложение за освобождаване от наказателна отговорност и приетата автотехническа експертиза/ е счела за неправилен извода за недоказаност на обстоятелствата, при което е настъпило пътното произшествие. Приела е, че причина за настъпването на удара са навлизането в платното за движение на товарния автомобил „Фолксваген Транспортер“ без водачът да изчака преминаването на лекия автомобил „Пежо“, при наличие на пътен знак Б-2, както и несвоевременно задействане на спирачната уредба на водача на лекия автомобил. При констатациите, че поведението и на двамата водачи е довело до сблъсъка, съставът на СГС е счел за релевантен въпроса за обема/степента на отговорност на всеки от тях за причиняването на вредите на ищеца, за да бъде определено и застрахователното покритие – границите на отговорността на ответното застрахователно дружество, към което е насочена претенцията за обезщетяване по чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./.
Като релевантни критерии за определянето на размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди съставът на СГС е посочил възрастта на пострадалото девет годишно момче, характера на увреждането, установен от медицинската експертиза – счупване на шийката на лявата мишнична кост, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни, тримесечният срок на възстановителния период и гипсова имобилизация за 45 дни, отсъствието на данни ищецът да е претърпял усложнение – счупената кост се е възстановила в своята цялост, а горният крайник е възстановил своята функционалност, благоприятната прогноза за пълното оздравяване, както и установеното от свидетелските показания отражение на инцидента върху психиката на детето. Въз основа на тези посочени като съобразявани обективни факти е прието, че справедливото обезщетение възлиза на 7 500лв.
При счетеното за релевантно по иска с правно основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. съпричиняване на деликта от водача на лекия автомобил, в който детето е пътувало, съставът на СГС го е определил в обем на 20%. Отговорността на ответното застрахователно дружество е ангажирана съобразно приноса на застрахования при него водач на товарния автомобил като е отчетено съпричиняването на деликта от страна на водача на лекия автомобил. Искът е приет за основателен за сумата от 6 000лв., което е обусловило отмяната на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска до този размер и уважаването му за тази сума. Първоинстанционният акт в частта за отхвърлянето на иска за разликата до претендирания размер от 22 000лв. е потвърден.
Настоящият състав счита, че е обосновано искането за допускане на касационното обжалване по поставения в изложението първи материалноправен въпрос по приложението на чл.53 ЗЗД – при независимо съизвършителство по чл.53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по гражданска отговорност, сключена с един от тях, отговаря ли спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размер на застрахователната сума или отговаря съобразно приноса на увреждането на застрахования при него делинквент. Обжалването следва да бъде допуснато при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1, т.1, предл.последно ГПК – за преценка съответствието на изложеното в обжалваното решение становище по този въпрос, обусловило изхода на спора, с формираната по чл.290 ГПК практика на състави на ВКС.
Искането за допускане на обжалването по въпроса дали присъдената сума е съобразена със задължителната практика на ВС и ВКС относно размера на дължимото обезщетение за репарация на претърпените неимуществени вреди е неоснователно. Така поставен, той е по правилността на решението и не може да послужи като обща предпоставка по чл.280,ал.1 ГПК.

На основание чл.18,ал.2,т. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани по реда на ГПК ищецът следва да заплати държавна такса в размер на 190 лв. С определение от 01.06.2016г., постановено в първоинстанцинното производство, ищецът е частично освободен от внасяне на държавна такса и искането за освобождаване от внасяне на частта от 380лв. не е уважено.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1 т.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Допуска касационно обжалване на Решение № 1158 от 28.02.2018г. по в.гр.д.№ 6994/2017г. на СГС, II – „Д“ въззивен състав в обжалваната част.
Указва на касатора в едноседмичен срок от връчването на настоящото определение да представи по делото доказателства за внесена държавна такса в размер на 190лв. като при неизпълнение, производството подлежи на прекратяване.
След изтичането на срока делото да се докладва на председателя на Първо т.о. на ВКС за насрочване, или на настоящия състав за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар