1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
гр. София, 15.04.2019 г.
ВЪРХОВEН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 557 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. К. Георгопападакос срещу определение № 519 от 14. 12. 2018 г. по ч. т. д. № 2443/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба вх. № 11764 от 22. 06. 2018 г. срещу определение № 1068 от 28. 03. 2018 г. по ч. гр. д. № 1313/2018 г. на Софийски апелативен съд.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и се прави искане за отмяната му.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответните по частната жалба страни не са депозирали отговор на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени доводите на частния жалбоподател и данните по делото, прие следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната касационна жалба на жалбоподателя в настоящото производство срещу определение № 1068 от 28. 03. 2018 г. по ч. гр. д. № 1313/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2534 от 13. 04. 2017 г., поправено с решение № 2365 от 8. 12. 2017 г., по т. д. № 7703/2015 г. на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба, подадена от „Е. Ю.“ АД и „Е.“ АД срещу „Мегапарк“ ООД и е прекратено производството по делото, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, Върховен касационен съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима като подадена от лице, което не разполага с активна процесуална легитимация да оспорва постановения въззивен съдебен акт, и като подадена след изтичане на срока за обжалване. Посочил е, че ищци по делото са търговските дружества „Е. Ю.“ АД и „Е.“ АД, чийто представител съгласно вписванията в търговския регистър е М. К. Георгопападакос. Последният няма самостоятелна процесуална легитимация, тъй като не е страна в исковото производство и не може да обжалва въззивното определение в лично качество, в каквото е депозирал частната касационна жалба. Независимо от това, дори и да се приеме, че жалбата е подадена от цитираното лице в качеството му на изпълнителен орган на дружествата, обстоятелствата по делото налагат извод за пропуснат преклузивен срок за подаване на жалбата от страна на надлежните страни в производството – дружествата „Е. Ю.“ АД и „Е.“ АД. В обжалваното определение е формиран извод, че тъй като по делото са били налице данни, че дружествата са напуснали вписания в търговския регистър адрес на управление още на 28. 09. 2016 г., при връщането на съобщението за атакуваното въззивно определение, изпратено до посочения съдебен адресат, е било налице основанието за приложение на правилото на чл. 50, ал. 2 ГПК. Независимо от това, въззивният съд е предприел действия по уведомяване за определението на назначения от съда синдик на дружествата В. В., който ги е получил на 8. 05. 2018 г., от която дата е започнал да тече срокът за обжалване на въззивния акт. Според състава на ВКС това връчване е редовно, тъй като на основание чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ синдикът участва в производствата по делата на предприятието на длъжника / производството по несъстоятелност на дружествата-ищци е открито с решения на съда, както следва: по отношение на „Е. Ю.“ АД – с решение № 620 от 31. 03. 2017 г. по т. д. № 4631/2015 на СГС и по отношение на „Е.“ АД – с решение от 17. 10. 2016 г. по т. д. № 4632/2015 г. на СГС/ и представлява дружеството, което е обявено в несъстоятелност по реда на чл. 710 ТЗ с оглед прекратяване правомощията на органите му – в случая „Е.“ АД /н./ е обявено в несъстоятелност, на основание чл. 710 ТЗ, с решение № 1112 от 12. 06. 2017 г. по т. д. № 4632/2015 г. на СГС. Ето защо към датата на подаване на частната касационна жалба правото на обжалване е преклудирано.
Извършената преценка за допустимост на подадената частна касационна жалба е правилна.
Подалият частната касационна жалба М. К. Георгопападакос няма право да обжалва въззивното определение, тъй като с него е потвърден първоинстанционният акт по чл. 129, ал. 3 ГПК за връщане на исковата молба, с която „Е. Ю.“ АД и „Е.“ АД са предявили срещу „Мегапарк“ ООД обективно съединени при условията на евентуалност осъдителни искове за заплащане на сумата от 493 145, 12 лв. във връзка с извършени довършителни работи в отдаден под наем на ищците от ответника недвижим имот, и за прекратяване на производството по делото. Засегнати от атакувания акт са процесуалните права на ищците – търговски дружества, поради което само те са легитимирани да го обжалват. Подалото жалбата физическо лице, съобразно вписванията в търговския регистър, представлява търговските дружества – ищци по делото, но е депозирало жалбата в лично качество, което е определящо за извода, че не е легитимирано да обжалва въззивния акт за потвърждаване на прекратителното определение.
Следва да бъде споделен и вторият независим аргумент на състава на ВКС, че дори и да се приеме, че частната касационна жалба е депозирана от М. Георгопападакос в качеството му на изпълнителен директор на дружествата-ищци, жалбата е процесуално недопустима, тъй като е подадена извън преклузивния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК. Съобщението за обжалваното въззивно определение е било връчено на 8. 05. 2018 г. на назначения от съда по несъстоятелността синдик на търговските дружества-ищци по делото В. В. и това съобщаване следва да се приеме за редовно по следните съображения. Производството по делото е образувано по осъдителни искове за парични вземания на ищците-търговски дружества към ответника-търговец за извършени довършителни работи в имот, отдаден им под наем от ответника, което го определя като свързано с предприятията на длъжниците. След завеждане на делото по отношение на ищците е открито производство по несъстоятелност, за синдик на същите е назначен В. В., като към момента на връчването на съобщенията за въззивното определение на синдика на дружествата-длъжници по отношение на „Е.“ АД е постановено решение по чл. 710 ТЗ със съдържание по чл. 711 ТЗ – дружеството е обявено в несъстоятелност и правомощията на органите му са прекратени. Поради това, на основание чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ, в производството по делото е следвало да участва синдикът на дружествата-ищци и връчването на същия на съобщението за обжалвания акт на 8. 05. 2018 г. е на надлежен процесуален представител, съответно срокът за обжалването на въззивното определение е изтекъл на 15. 05. 2018 г. и подадената на 22. 06. 2018 г. частна касационна жалба е недопустима като просрочена.
Неоснователни са доводите в частната жалба, че в случая с оглед предмета на делото длъжниците в несъстоятелност е следвало да бъдат представлявани от вписаните в търговския регистър техни органи. Съгласно разпоредбата на чл. 635, ал. 3 ТЗ в производството по несъстоятелност, както и в производствата по чл. 621а, ал. 2, чл. 649 и чл. 694 ТЗ длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика. Представителната власт на органите на юридическото лице – длъжник за извършване на процесуални действия в тези производства не се прекратява след постановяване на решението по чл. 710 ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност с последиците по чл. 711 ТЗ. С оглед предвиденото в нормата на чл. 635, ал. 3 ТЗ синдикът не участва в посочените производства и не може да представлява длъжника, тъй като представителството в тях е извън предоставените му правомощия по чл. 658, ал. 1 ТЗ. Производството по настоящото дело не е от визираните в нормата на чл. 635, ал. 3 ТЗ видове, поради което в него органите на дружествата-длъжници не са запазили правомощията си да ги представляват. Следва да се изтъкне, че съображенията на частния жалбоподател за недопустимост длъжниците да бъдат представлявани от синдика се основават на неправилното отъждествяване на настоящото производство с производствата по искове по чл. 694 ТЗ. С оглед изяснения предмет на исковото производство неоснователни се явяват и доводите на частния жалбоподател за противоречие в интересите на дружествата-ищци и за съответната на него невъзможност да бъдат представлявани от назначеното за синдик на длъжниците едно и също лице.
По изложените съображения, като е оставил без разглеждане подадената от М. К. Георгопападакос частна касационна жалба срещу въззивното определение на Софийски апелативен съд, съставът на ВКС, ТК, Първо отделение е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 519 от 14. 12. 2018 г. по ч. т. д. № 2443/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: