О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
гр. София, 20.03.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 27 февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2055/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на И. Й. Г. и И. К. В. срещу решение №1622 от 28.06.2018 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №5895/17 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 3385 от 01.06.2017 г. по гр.д. № 11379/15 г. на СГС, в частта, с която са отхвърлени исковете на касаторите срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на 15.08.2013 г. при ПТП на А. И. Г., р. 1989 г. -син на двамата ищци за разликите както следва: от по 90 000 лева до по 130 000 лева на всеки от двамата родители, ведно със законната лихва от датата на настъпване на смъртта, както и в частта, с която по жалба на ответника е отменено първоинстанционното решение в осъдителната част за разликата над 75 000 лева до 90 000 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност-нарушени са чл.51 ал.2 ЗЗД при определяне процента на съпричиняване и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК, както и че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при ПТП на 15.08.2013 г. предизвикано от виновно нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на автобус „Мерцедес“ с ДК [рег.номер на МПС] – Г. Л. В. , чиято гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована в ответното дружество по задължителна ЗГО на водача на МПС. Основанието за отговорността на ответника е установено със СПН от частично влязлото в сила съдебно решение на първоинстанционния съд, в осъдителната част до размера на присъденото с него обезщетение от 60 000 лева, за която същото не е обжалвано.
При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди , съдът е взел в предвид отношенията на ищците с техния син и конкретните обстоятелства относно тежкото преживяване на неговата внезапна смърт , установени от събраните гласни доказателства. С оглед преценката на тези обстоятелства, е определен размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди-душевни страдания от смъртта на младежа от по 150 000 лева за всеки един от двамата ищци.
По отношение на възражението на ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат от поведението на самия пострадал ,съдът е преценил, че последното възлиза на 50%. Същото се е изразява в множество съществени нарушения на правилата на ЗДвП от страна последния в качеството му на участник в движението като велосипедист: същият е управлявал в тъмната част на денонощието велосипеда на разстояние от 2 метра от края на пътната лента с обща ширина от 4,5 метра, без светлоотразителна жилетка, без фар и задна мигаща светлина и при наличие на изричен знак В 9 -за забрана за движение на велосипедисти. Налице е била употреба на алкохол от страна на пострадалия /2,4 промила в кръвта/ , според свидетелските показания и данните по НОХД. Съдът се е позовал и на експертното заключение, на А., според която и при спазване на максималното ограничение на скоростта, в пътния участък -80 км.ч./ автобусът се е движил с 87 км.ч./, при описаното поведение на пътя от страна на велосипедиста, ударът е бил непредотвратим. С оглед така приетото съпричиняване, въззивният съд е приел, че следва да се присъди обезщетение за всеки един от двамата родители от по 75 000 лева.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящ изхода по спора правен въпрос: можело ли, при конкретните обстоятелства по делото, да се приеме,че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия .
Твърди, че по този въпрос, обжалваното въззивно решение е в противоречие с Р №169/28-02.2012 г. по т.д. № 762/2010 г. на ВКС,Второ т.о..
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, така формулираният въпрос представлява такъв по правилността на съдебното решение, доколкото се основава на конкретните за спора факти, а не искане за тълкуването на закона и приложението на конкретна правна норма. Липсата на коректно формулиран правен въпрос е пречка за допускане на касационно обжалване.
Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС,ТК, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт , с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая наличието на такъв недостатък не се обосновава: доколкото от страна на касаторите се навежда оплакване за неправилно приемане за доказан на факта на съпричиняване на резултата от ПТП от страна пострадалия. Подобни оплаквания предполагат нов анализ на съдържанието на релевантните за спора описани по-горе факти и доказателства. Подобни действия на съда са допустими и задължителни при преценка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт в производството по основателността на КЖ, съгласно чл.281,т.3 ГПК, но не и в производството по преценка за наличие на основания за допускане на касация в хипотезата на очевидната неправилност по чл.280 ал.2 ГПК.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноските в настоящото производство, доколкото такива не се доказват.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1622 от 28.06.2018 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №5895/17г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.