Определение №186 от 42054 по гр. дело №5866/5866 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 186

С., 19.02.2015г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 17 февруари две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева

разгледа докладваното от съдията Ц. Г. гр. дело № 5866/2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете страни по делото.
Ищцата Ц. А. Б. от [населено място] чрез пълномощника си адв. Кр. К. обжалва въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, № 347 от 17.07.2014г. по в.гр.д. № 446/2014г. в частта, с която е потвърдено решението на Пазарджишкия районен съд, № 325 от 17.04.2014г. по гр.д. № 3968/13г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск по чл. 49 ЗЗД срещу [община] за сумата над 8 000 лв. до пълния размер от 24 000 лв.
Ответникът [община] чрез пълномощника си юрисконсулт С. Г. обжалва същото решение в частта, с която искът е уважен за сумата 8 000 лв.
Всяка от страните оспорва касационната жалба на противната страна.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от Ц. А. Б. против [община] иск по чл. 49 ЗЗД въззивният съд е приел, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените й телесни увреждания на левия долен крайник, които са пряка и непосредствена последица от падане в необезопасена шахта, собственост на [община]. Приел е, че задължението за поддържане и обезопасяване на шахтата е на [община], тъй като шахтата се намира в обхвата на път – [улица]в [населено място], който е общинска собственост. Общинските пътища, в това число всички пречиствателни съоръжения и шахти, съставляват публична общинска собственост съгласно чл. 8, ал. 3, вр. с чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Съгласно чл. 11 от Закона за общинската собственост, имоти и вещи – общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл.31 от Закона за пътищата, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Ремонтът и обезопасяването на шахтите в обхвата на пътя – [улица]в [населено място], е задължение на [община], а настъпилите вреди в резултат на бездействието на Общината да отстрани повредата на съоръжението ангажира отговорността й по чл.49 ЗЗД.
Относно размера на обезщетението съдът е приел, че увреждането на левия крак на ищцата й е причинило физически болки, затруднения и неудобства в процеса на лечение и възстановяване, ограничения в нормалния и обичаен начин на живот на пострадалата. Предвид тежестта на увреждането, довело до продължително затруднение на движението на левия долен крайник, продължителността на оздравителния период и на свързаните с травмата болки и страдания, включително и след претърпените две оперативни намеси, съдът е определил обезщетение в размер на 8 000 лв. Като неоснователно е приел възражението на [община] за намаляването на присъдената сума поради съпричиняване на пострадалата. Приел е, че не може да се очаква ищцата да знае за състоянието на шахтата и да я заобиколи. Като не е заобиколила капака на шахта, който се поставя именно, за да обезопаси последната, ищцата не е допринесла за настъпването на увреждането си и отговорността на ответника не следва да бъде намалена. Без значение е дали ищцата е минавала често оттам и дали е знаела, че капакът на шахтата се размества от паркиращите върху му автомобили. Приел е, че на гражданите не може да се вмени в задължение да знаят и помнят къде по улиците на града шахтите не са обезопасени и още по-малко може да им се вмени във вина, че не са се опазили от пропадане в тях.
1. По касационната жалба на [община]:
К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК по въпросите: „когато разпоредба на специален закон определя чия собственост е процесното съоръжение, следва ли [община] да носи отговорност като възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД, когато не само не е възложител на работата, но не е и собственик”, „при противоречие между гласните доказателства чии показания се кредитират и следва ли да се изложат подробни аргументи за това” и „необходимо ли е пострадалото лице да е действало виновно, за да е налице съпричиняване и да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД”. Прилага съдебна практика.
Първият от поставените въпроси, който касае спора между страните относно собствеността на процесното съоръжение, не е правен, а фактически въпрос. Съгласно дадените с т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На поставения въпрос може да се отговори само след анализ на събраните по делото доказателства, т.е. въпросът е фактически, по съществото на конкретния спор.
Вторият въпрос е във връзка с оплаквания на касатора, че съдът не е изложил съображения защо не дава вяра на свидетелите, чиито показания приема за недостоверни. Въпросът не е от значение за решаването на делото, тъй като въззивният съд не е констатирал противоречие в показанията на свидетелите, поради което и не е изложил мотиви относно достоверността им.
Последният от поставените въпроси е от значение за решаването на делото, но не е решен в противоречие с ППВС № 17/63г. Действително въззивният съд е изложил мотиви, че съпричиняване е налице тогава, когато пострадалият виновно е нарушил правни норми или правила, регламентиращи осъществяването на определена дейност, но тези мотиви на съда са в отговор на доводите във въззивната жалба за проявено от ищцата виновно поведение във формата на небрежност, тъй като според ответника същата е видяла незатворения капак, но въпреки това е стъпила върху него. Съобразно оплакванията в жалбата съдът е посочил, че не съставлява съпричиняване по смисъла на чл. 52 ЗЗД това, че пострадалият не се е опазил от пропадане в необезопасено съоръжение.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на [община].
2. По касационната жалба на Ц. А. Б.:
Изложението на ищцата не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Като материалноправен въпрос е посочено „прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди”, а като процесуалноправен въпрос „признаване и присъждане на направени разходи от страна на ищцата със задължителното изготвяне на мотиви в тази насока”. Изложени са оплаквания за неправилно определяне на размера на обезщетението и на разноските по делото от първоинстанционния съд. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложените от касатора съображения сочат на оплаквания за неправилност на съдебния акт и съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, № 347 от 17.07.2014г. по в.гр.д. № 446/2014г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

П.:

Членове:

Оценете статията

Вашият коментар