О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
София, 25.03. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2411/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 13104 от 13.07.2018 г., подадена от Х. Г. П., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1319 от 28.05.2018 г. по в.гр.д. № 1130/2018 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 12 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 7911 от 27.11.2017 г. по гр.д. № 12472/2016 г. на Софийски градски съд, първо г.о., 12 състав за отхвърляне на предявения срещу „К. Ж., клон България” К. и „К. Общо застраховане, клон България” К. иск за заплащане на левовата равностойност на 18 255.64 евро – застрахователно плащане по Групов договор за застраховка „Кредитна протекция” № 02/20-07 г., сключен между „УниКредит Булбанк” АД и ответните застрахователи, по риск „Трайно намалена или загубена работоспособност” на ищеца – застрахован кредитополучател, съставляваща заплатени от ищеца общо 32 погасителни вноски за периода от м.февруари 2014 г. до 12.10.2016 год.
В частта, с която САС е осъдил ответниците, на основание чл.242, ал.1 КЗ/отм./ да заплатят на Х. Г. П. сумата 2 171.13 лв. – левова равностойност на 1 110.08 евро – дължими застрахователни плащания по същия групов договор, решението е влязло в сила.
В жалбата се поддържат касационни доводи за материална и процесуална незаконосъобраност и необоснованост на атакуваното решение. Твърди се наличие на всички изискуеми условия, обуславящи изплащането на застрахователно обезщетение, състоящо се в погасяване на месечните вноски по кредита на ищеца. Оспорва застъпеното от въззивния съд разбиране за липса на една от кумулативните предпоставки по чл.13.3.4. от Груповия застрахователен договор, а именно – невъзможност с личния си труд ищецът да си осигурява доход. Сочи, че трайно намалената му трудоспособност е надлежно удостоверена от ТЕЛК и за процесния период не е бил ангажиран по трудово правоотношение. Цитираните от съда осигуровки са внасяни от съпругата на ищеца, която е била в трудови правоотношения през м.07., 08. и 09. на 2014 г.; м.07, 08. и 09. на 2015 г. и м. 06. – 09. на 2016 г., а здравословното състояние на ищеца не му позволява да упражнява дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доходи, съизмерими с доходите му преди заболяването. По съображения в жалбата претендира отмяна на въззивното решение в посочената част. Към жалбата са приложени писмени доказателства, които са недопустими в настоящото производство.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. Следва ли да се приеме, че след като едно лице е регистрирано като едноличен търговец, то е налице възможност с личния си труд да си осигурява доход; 2. Сключването на сезонни трудови договори с работник, означава ли упражняване на обичайната си дейност, чрез полагане на подобни, като тези преди заболяването и освидетелствуването от ТЕЛК, умствени и физически усилия и личен труд за осигуряване на доход; 3. Експертизата на неработоспособността не следва ли да се приеме за адекватно и относимо определяне на състоянието и причините за настъпилите увреждания и констатацията за невъзможността да се извършва трудова дейност от осигурените лица и 4. Допустимо ли е въззивният съд да изключи с решението си приобщени към делото доказателства, ако преди това не са давани указания на ползващата се от тях страна, че следва да ангажира други доказателства за фактите, до които те се отнасят. Поддържаните допълнителни селективни предпоставки са бланкетно посочени, без да е конкретизирана практика на ВС или на ВКС, попадаща в обхвата на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК и без да е обосновано твърдението, че даването на отговор на въпросите е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В постъпил по делото писмен отговор от ответниците по касация, чрез процесуалния им пълномощник, се оспорва искането за допускане на касационно обжалване. По същество се поддържат доводи за правилност на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови атакуваното решение, въззивният състав на САС е съобразил дефиницията в чл.2.19 от процесния Групов застрахователен договор по застраховка „ Кредитна протекция”, съгласно която понятието „трайно намалена или загубена работоспособност” /ТНЗР/ означава: медицински удостоверима, вероятно постоянна неспособност на застрахованото лице да упражнява обичайната си или друга дейност чрез полагане на подобни умствени или физически усилия и личен труд за осигуряване на доход, настъпила през срока на индивидуалното застрахователно покритие като пряк резултат от застрахователно събитие; установяване на трайно намалената или загубена трудоспособност с ЕР на ТЕЛК или НЕЛК, удостоверяващо над 70% загубена работоспособност; определяне на датата на настъпване на ТНЗР в зависимост от началната дата на инвалидизиране. Съдът е изложил подробни мотиви относно връзката между конкретно заболяване и нетрудоспособността, водещи до неспособност на застрахованото лице да упражнява обичайната си дейност.
След преценка на доказателствата по делото, релевантни към предпоставките за възникване на задължение на застрахователите да извършат застрахователно плащане по риска „ТНЗР” на всички падежирали вноски по кредита на ищеца след датата на инвалидизирането му, решаващият съд е приел от фактическа страна следното: ищецът е регистриран като ЕТ”Христо Пурналев” и е на длъжност управител; през релевантния период се е самоосигурявал, а за част от периода е бил ангажиран по трудово правоотношение; реализирал е осигурителен доход от личен труд чрез упражняване на патентна дейност – търговия на дребно до 100 кв.м. нетна търговска площ на обекта през 2014 г. – 4826.06 лв. и през 2015 г. – 7898.86 лв. Изведен е извод, че макар и на ищеца да е призната с ЕР на ТЕЛК загубена работоспособност над 70 %, през посочения период не е бил поставен поради това в невъзможност с личния си труд да си осигурява доход. Предвид липса на една от кумулативно предвидените предпоставки за присъждане на претендираното застрахователно обезщетение, този иск е счетен за неоснователен, като е потвърдено първоинстанционното отхвърлително решение.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси не могат да се квалифицират като правни, тъй като не касаят тълкуването на конкретна правна норма, а са пряко относими към кумулативните договорни предпоставки, при наличието на които застрахователите дължат застрахователно плащане на съответни вноски по кредита на застрахования кредитополучател. Тези предпоставки са подробно обсъдени от въззивния съд, а изведените изводи за липса на една от тях са въз основа на събраните по делото доказателства. Правилността на изводите на решаващия съд не би могла да се преценява в рамките на производството по селектиране на жалбите, в какъвто смисъл са и указанията, дадени в мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В този акт на нормативно тълкуване е акцентирано и на липсата на тъждество между основанията за достъп до касация и общите основания по чл.281, т.3 ГПК. В случая, отговорът на първите три въпроса предпоставя именно извършване на проверка за законосъобразност и обоснованост на изразеното от въззивния съд становище, обусловило отхвърляне на тази искова претенция, поради което следва да се направи извод за тяхната съотносимост към правилността на обжалваното решение.
Освен горното, касаторът не доказва и не обосновава наличието и на поддържаните допълнителни селективни предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, цитирани бланкетно.
Не е налице и самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на посочената разпоредба е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, който да може да се констатира от съда, без да е необходим анализ и преценка за законосъобразност и обоснованост. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ/отменен закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, както неоснователно се поддържа от касатора. Доводите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК /дори и да се приемат за относими към тази самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване/ всъщност приповтарят оплакванията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. Последните могат да се преценяват само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите по чл.280, ал.1 ГПК, но не и в селективния стадий на производството пред ВКС.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1319 от 28.05.2018 г. по в.гр.д. № 1130/2018 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 12 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: