3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София 17.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1312/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Ц. М. Ц. от[населено място] бяла, [община], подадена от пълномощника му адв. С. Г., и П. на Република България, подадена от прокурор при ОП-Враца П. К., срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд, № 214 от 01.06.2010г. по в.гр.д. № 240/2010г., с което е отхвърлен предявеният от Ц. М. срещу П. на Република България иск по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ за разликата над 10 000 лв. до 15 000 лв., и е оставено в сила първоинстанционното решение на Мездренския районен съд, № 45 от 22.02.2010г. по гр.д. № 758/2009г. в частта, с която искът е уважен за 10 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение, за сумата 1 550 лв. обезщетение за имуществени вреди, и е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част до пълния размер 20 000 лв.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, трето г. о., взе предвид следното:
Жалбоподателят И. А. обжалва въззивното решение в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до пълния му размер, а П. обжалва решението в уважената част на исковете.
Двамата жалбоподатели молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречивото решаване от съдилищата на въпроса за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Прилагат съдебна практика.
Освен това П. счита, че в противоречие с приложената съдебна практика е решен въпросът допустимо ли е обезщетяване по реда на ЗОДОВ на имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение в наказателния процес.
Върховният касационен съд намира, че не са налице посочените критерии за селекция на касационните жалби поради следните съображения:
По въпроса за обезщетенията по чл. 2 ЗОДОВ за неимуществени вреди от незаконно обвинение е постановено ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС, а по прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД са постановени ППВС № 4/68г. и ППВС № 4/61г., в които са дадени задължителни указания на съдилищата относно критериите, по които следва да определят обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Въззивният съд е съобразил задължителните указания по прилагането на чл. 52 ЗЗД като е взел предвид относимите към определяне на размера на обезщетението обстоятелства – периода на незаконното обвинение, отрицателните последици за ищеца в личен и социален план, негативните емоции във връзка с извършени публикации в печатно издание, появата на здравословни проблеми. Наличието на задължителна съдебна практика по поставения въпрос, която е съобразена от въззивния съд, мотивира ВКС да не допусне касационно обжалване на въззивното решение. Следва да се има предвид освен това, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е обусловен от конкретни за всеки отделен случай факти и обстоятелства, чиято преценка не е основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд, или за обсъждане на събраните по делото доказателства – ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС.
По поставения от П. въпрос допустимо ли е обезщетяване по реда на ЗОДОВ на имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение в наказателния процес, са постановени няколко решения от ВКС в производство по чл. 291 ГПК за отстраняване на противоречива съдебна практика, част от които /решение № 843/2009г. ІV г.о., и решение № 126/2010г. ІV г.о./ са представени от жалбоподателя. Те обаче не сочат на противоречиво решаване на поставения въпрос, а тъкмо обратно – въззивният съд е съобразил приетото от ВКС становище, че направените разноски за адвокатска защита във връзка с наказателното производство представляват за ищеца имуществена вреда, която подлежи на репариране на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.
Оплакването на П. за липса на мотиви за наличието на причинно следствена връзка между наказателното производство и настъпилите вреди не е въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Врачанския окръжен съд, № 214 от 01.06.2010г. по в.гр.д. № 240/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: