3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
С. 14.03.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 6 март две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 1439/2013г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. П. В., В. П. М., Т. Г. А. и М. Г. Й., подадена от пълномощника им адв. Н. Р., срещу въззивното определение на Софийски градски съд, ГК, ІІ възз. бр. с-в, № 20322 от 12.12.2012г. по ч.гр.д. № 13127/2012г., с което е оставена без уважение частната им жалба срещу определението на Софийски районен съд, 35 с-в, от 11.07.2012г. по гр.д. № 50750/2010г., с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на производството по гр.д. № 443/2012г. на Районен съд Несебър.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното.
Първоинстанционният съд е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК по съображения, че производството по гр.д. № 443/2012г. на Районния съд Н., което е с предмет установяването на собствеността на недвижим имот, е от значение за решаването на настоящото дело, по което ищците претендират обезщетение от ответника за ползването на същия недвижим имот.
В. съд е потвърдил първоинстанционното определение със същите мотиви. На доводите на частните жалбоподатели за недопустимост на отрицателния установителен иск за собственост съдът е отговорил, че тази преценка следва да се направи в производството по разглеждане на този иск.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частните жалбоподатели молят да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното определение на практиката на ВКС по въпросите: „представлява ли процесуално нарушение необсъждането на изложени от страните факти и аргументи”, „допустимо ли е спиране на производството, когато ответната страна предяви отрицателен установителен иск за собственост при положение, че вече е налице влязло в сила съдебно решение за установяването й”, „следва ли да се спре делото във връзка с преюдициален спор при установителен иск, който по същество е вероятно неоснователен или липсва правен интерес за ищеца от него” и „следва ли да се спре производството по обезщетение за ползване при спор за собственост между страните по друго производство, или съдът трябва да изследва въпроса за собствеността съобразно наличните доказателства по делото”. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че първият от поставените въпроси не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а оплакване за неправилност на съдебния акт поради допуснато процесуално нарушение – чл. 281, т. 3 ГПК. Останалите въпроси са свързани с процесуалната допустимост на отрицателния установителен иск за собственост, предявен по реда на чл. 212 ГПК като инцидентен установителен иск от ответника Н. срещу частните жалбоподатели, но отделен от съда в самостоятелно производство. Доводите на частните жалбоподатели за недопустимост на установителния иск се основават на влязло в сила решение, с което е отхвърлен предявеният на основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ от Н. „В. Л.” срещу физически лица между които и частните жалбоподатели, установителен иск за собственост върху процесния имот.
ВКС намира, че въпросите за допустимостта на производството по отрицателния установителен иск за собственост, предмет на гр.д. № 443/2012г. на Районен съд Несебър, изпратено като родово подсъдно на Бургаския окръжен съд и образувано под № 1488/2012г., не могат да бъдат разгледани в настоящото производство и поради това не са от значение за делото. От значение за прилагането на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е наличието на преюдициалност на висящия спор по другото дело по отношение на спора по настоящото дело, която в случая е налице. Относно допустимостта на производството по гр.д. № 1488/2012г. на Бургаския окръжен съд, по който въпрос е висящо т.д. № 8/2012г. ОСГТК на ВКС, компетентен да се произнесе е само този съд.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Софийски градски съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд, ГК, ІІ възз. бр. с-в, № 20322 от 12.12.2012г. по ч.гр.д. № 13127/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: