О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
София, 10.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1232/2010 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. К. К., В. К. М. и Ц. К. С., приподписана от пълномощника им адв. П. Г., против решение № 261 от 02.11.2009 г. по гр.д. № 477/2009 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решението от 24.12.2008 г.по гр.д. № 1660/2008 г. на Пернишкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите против [фирма], [населено място], искове за заплащане на обезщетения за неоснователно ползване на недвижим имот за периода 21.02.1992 г.- 21.08.2001 г. в размер на по 1641 лв. на всеки от тях, ведно със законната лихва, както и мораторна лихва в размер на по 946 лв. на всеки от тях.
Ответникът [фирма], чрез пълномощника му юрк.С. Д. В., е изразил становище в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и претендира разноски.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторите излагат оплаквания за неправилност на решението и поддържат, че съдът се е произнесъл в противоречие с трайната съдебна практика. В допълнително изложение посочват, че единият въпрос е относно правното значение на решението за възстановяване на собствеността на касаторите, а вторият е свързан с даденото в обжалваното решение тълкуване на специалното законодателство във връзка с енергетиката и оттам евентуалното възникване на сервитутни права в полза на ответника. В подкрепа на твърдяните противоречиви разрешения по втория въпрос е приложено решение по гр.д. № 51/2003 г. на Пернишкия окръжен съд. В още едно допълнително изложение сочат противоречие между правните изводи в обжалваното решение и тези в решението по гр.д. № 51/2003 г. на Пернишкия окръжен съд, което е отменено по чл. 231 ал. 1 б. „а” ГПК /отм./ с решение по гр.д. № 1097/2007 г. на ВКС, ІІ г.о., както и, че пример за противоречиви решения на съдилищата за имоти са решение на ПРС по гр.д. № 1524/2005 г., с което е отхвърлен иск за разваляне на договор, и въззивно решение по гр.д. № 159/2006 г. на ПОС по същия спор, с което иска е уважен.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, към което насочва позоваването на касаторите на противоречива практика на съдилищата. Във връзка с първия поставен правен въпрос нито са посочени, нито са представени съдебни решения, които да подкрепят твърдяното противоречиво разрешаване. По втория правен въпрос приложеното решение по гр.д. № 51/2003 г. на ПОС не може да обоснове противоречива съдебна практика. То е по същия правен спор и е отменено с решение по гр.д. № 1097/2007 г. на ВКС, ІІ г.о., на основание чл. 231 ал. 1 б. „а” ГПК/отм./ и делото е върнато за ново разглеждане. Само влезли в сила решения формират съдебна практика. В този смисъл е т. 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Влязлото в сила решение по гр.д. № 159/2006 г. на Пернишкия окръжен съд е по иск за разваляне на договор и не съдържа разрешения на правни въпроси, сходни с поставените в изложението. Твърдяните нарушения на материалния закон и на съдопроизводствени правила са основания за неправилност по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК, но не и основания по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал. 8 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника, защитаван от юрисконсулт, общо разноски за настоящата инстанция в размер на 420, 33 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 261 от 02.11.2009 г. по гр.д. № 477/2009 г. на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА К. К. К., [населено място], [улица], вх. , ап. , В. К. М. и Ц. К. С., и двете от [населено място], [улица][жилищен адрес] Б, да заплатят общо на [фирма], [населено място], [улица], разноски за настоящата инстанция в размер на 420,33 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: