2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
София 17.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1354/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма][населено място], подадена от пълномощника адв. М. А., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ с-в, № 124 от 10.02.2010г. по в.гр.д. № 1730/2007г., с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд, ТО, VІ-5 с-в, от 11.05.2007г. по гр.д. № 664/2005г., с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против А. М. иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 105 810,40 лв. за претърпени имуществени вреди, ведно с лихва за забава за минало време в размер на 15 852,50 лв.
Ответникът по касация А. М. в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на решението.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Жалбоподателят моли да се допусне касационно обжалване поради противоречиво решаване на въпроса за гаранционната отговорност на работодателя, но не сочи в какво именно се изразява противоречието в съдебната практика. Прилага съдебни решения.
Така зададен въпросът не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно ТР № 1/2009г., т. 1 на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, следователно той трябва да е конкретен въпрос от значение за формиране решаващата воля на съда, обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Нито от изложението, нито от съдържанието на касационната жалба така поставеният въпрос може да се конкретизира и уточни.
Независимо от това следва да се отбележи, че не се констатира твърдяното противоречиво прилагане на разпоредбата на чл. 49 ЗЗД от въззивния съд и в приложените решения. От представените решения само три са влезли в сила и съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а от тях само решението на Ямболския окръжен съд от 30.09.2009г. по гр.д. без номер, по описа за 2009г. е с предмет иск по чл. 49 ЗЗД – с него е ангажирана отговорността на възложител на работата заради противоправно деяние на извършващите ремонта на републикански път лица. Останалите две решения – № 211/2008г. на ВКС V г.о по гр.д. № 6087/2007г. с предмет иск по чл. 1 ЗОДОВ и решение № 37/2009г. на ВКС –ТК с което съдът се е произнесъл относно отговорността на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, поради различния предмет са неотносими към настоящия спор. Мотивите на посоченото по-горе решение на Ямболския окръжен съд и на въззивния съд по настоящото дело не сочат на противоречиво прилагане на разпоредбата на чл. 49 ЗЗД.
Освен това изложението съдържа доводи, че съдът следва служебно да указва на страните за кои обстоятелства не сочат доказателства, като им даде възможност да представят такива. Жалбоподателят счита, че по настоящото дело съдът не е указал на въззивника, че не сочи доказателства за установяването на бездействието на митническите органи. Изложеното съставлява оплакване за процесуално нарушение, без да е формулиран процесуалноправен въпрос съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, по който да се допусне касационно обжалване на въззивното решение
По изложените съображения ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ с-в, № 124 от 10.02.2010г. по в.гр.д. № 1730/2007г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: