1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
гр. София, 20.04.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 740 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. И. З., действаща като [фирма] – [населено място], срещу определение № 25 от 26. 01. 2018 г. по т. д. № 2055/2017 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу решение № 50 от 30. 05. 2017 г. по в. гр. д. № 341/2016 г. по описа на Ямболския окръжен съд.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и се прави искане за отмяната му и за разглеждане на подадената от жалбоподателката касационна жалба. Излагат се съображения, че съдът неправилно е приел, че делото е търговско. Предявеният иск бил отрицателен установителен по чл. 439 ГПК с предмет вземане за разноски, направени по граждански дела. Вземането не произтичало от търговска сделка и повдигнатият пред съда спор не бил функционално обусловен от осъществяваната търговска дейност на ищцата. За производството по чл. 439 ГПК не били приложими правилата нито на общото, нито на особените искови производство, като аргументи за това се извеждат от систематичното място на разпоредбата в процесуалния закон.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение като прецени данните по делото и заявените доводи, приема следното.
Частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да остави без разглеждане касационната жалба на М. И. З., действаща като [фирма] – [населено място], срещу въззивното решение на Ямболския окръжен съд, съставът на Второ търговско отделение на ВКС е приел, че жалбата е процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване решение. Изводът е основан на съображение, че делото е търговско по смисъла на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /в приложимата редакцията преди изм., ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017 г./, тъй като предмет на иска по чл. 439 ГПК е вземане за разноски, присъдено в исков процес за изплащане на част от незаплатено възнаграждение по договор за консултантски услуги, обуславящо търговския характер на спора, по който е издаден изпълнителният лист. Излага се, че е налице функционална връзка между характера на спора, във връзка с който е издаден изпълнителен лист /изпълнително основание/ и характера на делото по установителния иск по чл. 439 ГПК. Прехвърлянето на вземането на ответника по спора чрез цесия не променя търговския характер на делото.
На основание чл. 280, ал. 2 ГПК /в приложимата редакцията преди изм., ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Преценката дали едно дело е гражданско или търговско се извършва с оглед предмета на разрешения с въззивното решение правен спор и качеството на страните по спора.
Предмет на касационно обжалване е въззивно решение, постановено по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за съществуването на спорното вземане на ответника [фирма] към ищцата М. И. З., действаща като [фирма], за заплащане на сумата 6 145, 43 лв., включваща сумите в поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 2015870400771 по описа на ЧСИ И. Х., а именно 5 317 лв. по изпълнителен лист от 16. 01. 2015 г., издаден въз основа решение по гр. д. № 137/2013 г. на Районен съд – [населено място] и решение по въззивно гр. д. № 347/2014 г. на Ямболския окръжен съд, 275 лв. разноски по изпълнителното дело и 553, 63 лв. дължима такса на съдебния изпълнител. Вземането за сумата 5 317 лв. представлява присъдени на [фирма] разноски с постановените по цитираните дела влезли в сила съдебни решения и е прехвърлено с договор за цесия от дружеството с цитираното наименование на ответника по иска по чл. 439 ГПК – взискател по изпълнителното дело [фирма]. Това вземане няма характера на такова, породено от или отнасящо се до търговска сделка, и като предмет на предявения иск по чл. 439 ГПК не обуславя търговския характер на делото.
Вземането за съдебни разноски има самостоятелен характер и не е част от спорното право. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 67 от 3. 04. 2014 г. по гр. д. № 2944/2013 г. на Върховния касационен съд, IV г. о. отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Тази материалноправна отговорност е деликтна по естеството си, безвиновна е, но не обхваща всички вреди, а само разноските за производството, направени от насрещната страна по делото /за останалите вреди отговорността е виновна и се носи при злоупотреба с процесуални права – чл. 3 ГПК/ и може да бъде реализирана само във висящия исков процес. Страната, по отношение на която е постановено неблагоприятно решение или производството по предявения от нея иск е прекратено, дължи на основание чл. 78 ГПК на насрещната страна всички направени от нея разноски по делото. Отговорността за разноски не е обусловена от предмета на спора, а от неговия изход. Тази отговорност е функция на процесуалното поведение на страните и няма връзка с търговските отношения между тях. Ето защо дори и когато разноските са направени във връзка с търговско дело по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК /редакцията преди изм., ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017 г./, вземането за разноски няма характера на такова, породено от или отнасящо се до търговска сделка, и когато е предмет на друг иск, какъвто е настоящият по чл. 439 ГПК, не може да има определящо за търговския характер на делото значение. С оглед изложеното и цената на иска по чл. 439 ГПК – 6 145, 43 лв. при условията на 280, ал. 2 ГПК /в приложимата редакцията преди изм., ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017 г./ постановеното по делото въззивно решение подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на състава на ВКС за продължаване на процесуалните действия по подадената касационна жалба.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 25 от 26. 01. 2018 г. по т. д. № 2055/2017 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ВРЪЩА делото на състава на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение за продължаване на процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: